Контурната линия, наричана още изолиния, е крива свързваща точки с едни и същи конкретни стойности представяща функция на две променливи. Представката изо- (на старогръцки: ισος) означава равно, еднакво, подобно.[1]

Дискретен модел на част от географска местност: Контурните линии са в бяло и червено
Радиална компонента на магнитното поле около специфичен проводник

Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е топографската карта или нейния по-елементарен вариант – контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога височинни линии), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове.

Освен в картографията изолиниите се използват и за документиране на редица скаларни физични величини или отделни компоненти от векторни величини. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например атмосферно налягане, диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката изо- и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, изобара, изоглоса и т.н.).

Градиентът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма).



Списък на най-разпрозпространените изолинии[1]
Название Етимология Характеризуемо явление
Изоанти ántos – цвят, цъфтеж Едновременен цъфтеж на растения
Изоатми atmós – па̀ра, изпарение Еднаква изпаряемост за единица време
Изобази básis – ход, движение Еднаква величина на положителни (изонабази) и отрицателни (изокатабази) тектонски движевия
Изобари báros – тежест, тегло Еднакво атмосферно налягане
Изобати báthos – дълбочина Еднаква дълбочина на водоеми
изобронти bronté – гръм Еднакво число дни с гръмотевици
Изогалини háls – сол Еднаква соленост на водоеми
Изоглоси glõssa – език, реч Еднакви езикови явления
Изогони gõnia – ъгъл Еднаква посока на вятъра
Изоклини klinõ – накланям Еднакво магнитно склонение
Изоколи kólos – счупен Еднакви изкривявания при картографските проекции
Изомери merós – част Химически съединения, еднакви по състав и молекулна маса, но различни по строеж и свойства
Изонефи néphos – облак Еднаква облачност
Изопахити pachýs – дебел, масивен Еднаква мощност на геоложки наслаги
Изопори póros – ход, проход Еднакви многогодишни изменения на земния магнетизъм
Изорахии rhachia – прибой, морска вълна Еднаква височина на морските приливи
Изосеисти seistós – колебания Еднаква интензивност на земетресения
Изотаки (изокриони) téko – разтапям Еднакъв срок на разтапяне на морския лед
Изотахи táchos – скорост, бързина Еднаква скорост на морски течения
Изотерми thérme – топлина Еднаква температура на въздуха
Изотермобати thérme, báthos – топлина и дълбочина Еднаква температура на водата във водоемите в дълбочина
Изофази Еднакви фази на слънчеви или лунни затъмнения
Изохиети hietós – дъжд Еднакво количество валежи за определен период
изохиони chión – сняг, снежна покривка Еднаква дълбочина на водоеми
Изохипси hýpsos – височина Еднаква надморска височина
Изохрони chrónos – време Еднакво време на настъпване на някакво явление
Хидроизобати báthos – дълбочина Еднаква дълбочина на подземните води спрямо земната повърхност
Хидроизопези piézo – налягане, напор Еднакъв напор на артезиански води
Хидроизохипси hýpsos – височина Еднаква височина на подземните води спрямо морското равнище

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране