Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Кордоба.

Ко̀рдоба[1] (на испански: Córdoba) е град в Южна Испания, център на едноименната провинция в автономната област Андалусия.

Кордоба
Córdoba
Знаме
      
Герб
Córdoba aerial 2.jpg
Страна Flag of Spain.svg Испания
Авт. област Андалусия
Площ 1252 km²
Надм. височина 120 m
Население 321 164 души (2005)
257 души/km²
Основаване 152 пр.н.е.
Пощенски код 140xx
МПС код CO
Официален сайт www.cordoba.es
Кордоба в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположен е в подножието на планината Сиера Морена на десния бряг на река Гуадалкивир, в плодороден и горещ район. Населението на града е около 321 000 души.

Икономика и архитектураРедактиране

 
Патио в Кордоба

Кордоба е важен туристически център, известен с архитектурата си от времето когато е била столица на Кордобския халифат, заемал почти целия Иберийски полуостров. В града съжителствуват мюсюлманска, еврейска и християнска култури и старата градска част е в списъка на Юнеско. Там се намира известната джамия Мескита, превърната в католическа катедрала, както и дворецът Алкасар с прекрасна градина.

ИсторияРедактиране

Исторически център на Кордоба
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
 
Римска крепост в Кордоба
В регистъра Historic Centre of Córdoba
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение   Испания
Тип културно наследство
Критерии i, ii, iii, iv
Вписване 1984  (8-а сесия)
Застрашен 1994
Исторически център на Кордоба в Общомедия

Първите следи от заселници датират от около четвъртото хилядолетие пр. Хр.[2] От около VIII век пр. Хр. са известни селища около устието на река Гуадалкивир. Местните жители били запознати с добива на мед и сребро. Първото споменаване на историческо селище датира от времето на навлизане на картагенците отвъд Гуадалкивир, когато генерал Хамилкар Барка го преименува на Kartuba, от Kart-Juba, означаващо „град на Юба“, нумидийски предводител, който умрял в битка наблизо. Кордоба е завладяна от римляните през 206 пр. Хр. и преименувана на „Corduba“. През 169 г. римският консул Марселус основава колония, а по времето на Цезар Кордоба е столица на провинция Бетика. Оттук са корените на оратора Сенека Стари, баща на римския философ Сенека, и на поета Лукан.

В рамките на Византийската империя Кордоба е част от Provincia Hispaniae (552 – 572).

През 7 век Кордоба става център на господството на маврите на Пиренейския полуостров и столица на едноименен емират и халифат. Разцветът ѝ е през 10 век, когато населението достига 1 милион жители. По време на Реконкистата след шест месечна обсада е завзета от крал Фернандо III Кастилски през 1236 г.

Известни личностиРедактиране

Родени в Кордоба

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Българска енциклопедия А-Я. София, Труд, 2003. с. 574.
  2. Neanderthals Died Out Earlier Than Thought. // Посетен на 9 юни 2013.
  3. а б www.cordoba.es, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927051633/http://www.cordoba.es/portal/servlet/noxml?id=turcanaContenido%20M01164792238750~S45798~Ncooperacion_directa.pdf&mime=application%2Fpdf, посетен 27 септември 2007 
  4. www.femp.es, архив на оригинала от 8 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090708115142/http://www.femp.es/index.php/femp/content/download/4974/41927/file/070202%20con%20EUROPA%20v2.pdf, посетен 8 юли 2009 

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кордова (город Испания)“ и страницата „Córdoba, Spain“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.