Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Попстоянов.

Костадин Попов (Попстоянов) Гълъбов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и петрички войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Костадин Попов
български революционер
Роден
около 1850 г.
Починал

БиографияРедактиране

Костадин Попов е роден около 1850 година в махалата Гега на петричкото село Игуменец в семейството на свещеник Стоян Гълъбов. Учи в килийно училище при баща си, в Чуриловския манастир и в българската гимназия в Одрин. Става свещеник, служи на български език и активно участва в българската църковна борба. Член е на Петричката българска община.[1]

Започва да се занимава и с революционна дейност и се присъединява към ВМОРО, но по-късно преминава на страната на ВМОК. Заподозрян, минава в нелегалност и от 1900-1901 година е четник при Стойко Бакалов, а от 1901 е в четата на Алексо Поройлията.[2].

През Горноджумайското въстание от 1902 година е самостоятелен войвода в Петричко[3]. На 28 септември 1902 година по време на въстанническите действия е един от ръководителите на сражението в местността Черната скала при село Барбарево, Струмишко. След потушаването на въстанието, остава да действа в района си с малка чета.[4] Участва и в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, а след разгрома му се установява в Дупница.[1]

След амнистията от 1904 година се връща в Османската империя, но е убит при турска засада в местността Чалиите на мястото на днешното село Първомай.[5]

Баща е на учителя Никола Попов и дядо на Антон Попов.

БележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 139.
  2. Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 149.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.213.
  5. Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 119.