Тази статия е за струмишкото село. За едното пробищипско село вижте Горно Барбарево. За другото вижте Долно Барбарево.

Барбарево или Барбарово (на македонска литературна норма: Барбарево, местният изговор е Барбаро̀во) е село в община Ново село на Северна Македония.

Барбарево
Барбарево
— село —
41.4636° с. ш. 22.8961° и. д.
Барбарево
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаНово село
Географска областОгражден
Надм. височина840 m
Население62 души (2002)
Пощенски код2434
МПС кодSR

География

редактиране

Селото е разположено в южните склонове на Огражден, на надморска височина от 840 метра. Малка река разделя селото на Източна и Западна махала.[1]

Името на селото вероятно произлиза от гръцката дума „барба“, „стар“ или „старо селище“.[1]

В землището на Барбарево, на 8,5 километра северно от селото, в местността Цървено поле, до самата граница с България, са открити останки от антично селище.[2][3]

Селото е споменато в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 168 жители, всички християни,[1][4] в Лесновския поменик от XVI век и в Трескавичкия кодекс от XVIII век като Барбарево.[5] В края на ХVI век Барбарева е в състава на нахията Уструмджа, лива Кюстендил. През 1590 година част от селото е тимар на Али, син на Мустафа, наследил отказалия се предишен тимариот, Хюсеин, син на Абеддин.[6]

През XIX век селото е чисто българско. Селската църква „Свети Атанасий“ е построена в 1870 година.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Борборово (Borborovo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 382 българи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 480 жители, всички българи християни.[9]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 560 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[10]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.

Здрави, дръзки и жилави планинци, барбаревци се отличаваха с пословичната си привързаност към делото и с неизброимите услуги, които оказваха на революционната организация.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Барбарево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[13]

Известният български археолог Богдан Филов, посетил Струмишкия край през лятото на 1915 година, дава интересни данни за селото:

На срещната страна над селото Барбарево, в Огражден планина, имало „русалийски гробища“. Останали от русалийските обичаи. Когато две групи, които вземали участие в тържеството, се срещали, едните трябвало да минат под ножовете на другите. Понеже нито една от страните не отстъпвала, ставало сбиване и убитите били погребвани в тези гробища. Подобни обичаи от Кукушко описал Шапкарев.[14]

След Първата световна война, по силата на Ньойския договор от 1919 година селото попада в Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.

В 1971 година селото има 375 жители.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[15]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Панделия Стоянов
Родени в Барбарево
  1. а б в г Барбарево // Општина Ново село. Посетен на 20 декември 2019 г.
  2. Барбарево // Општина Ново Село. Посетен на 8 ноември 2017.
  3. Археолошки локалитет Црвено Поле // Општина Ново Село. Посетен на 8 ноември 2017.
  4. Цветанов, Д. Средновековните тврдини во Југоисточниот регион на Република Македонија (11-14 век): функција, значење и временски рамки. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2018. с. 309. (на македонска литературна норма)
  5. Селищев. А. М. „Македонские кодики XVI – XVIII веков“, София, 1933, стр. 145.
  6. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 304.
  7. Барбарево // Општина Ново Село. Посетен на 15 юни 2017.
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186 – 187.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  11. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 71.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  13. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 165 – 167.
  14. Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916, София, 1993, стр. 80.
  15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  16. а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 713.
  17. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
  18. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
  19. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 525, 940.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 154.
  21. Спомени на Арсени Костенцевъ. 2-ро издание. София, Ал. Паскалевъ и С-ие, Командитно Книгоиздателско Дружество, 1917. с. 128, 131.
  22. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 204 – 205. (на македонска литературна норма)
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 68, 688.
  25. Σώτσος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 653.