Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сила.

„Сила“ е българско седмично списание за политика, обществен живот и литература, основано и издавано от Христо Силянов от 1918 до 1920 и от 1922 до 1924 година.[1] Списанието е близко до Прогресивнолибералната партия.

„Сила“
Информация
Вид седмично списание

Начало 1918 г.
Край 1924 г.
Издател Христо Силянов
Редактор Коста Тодоров
Главен редактор Христо Силянов
Език български

Списанието е основано от Силянов след излизането му от Централния затвор в 1918 година след края на Първата световна война. Редактори на изданието са Коста Списаревски, Димитър Христов и Коста Тодоров, също като Силянов лежал в затвора са просъглашенски шпионаж. В списанието пише и Злати Чолаков.[2] В списанието са публикувани много творби на Силянов, Христо Смирненски, Светослав Минков, Владимир Полянов, Ламар, Александър Дзивгов.

В 1919 година на страниците на списанието Владислав Ковачев започва дискусия за миналото и бъдещето на ВМОРО и за законността на новия Централен комитет Александров, Протогеров, Чаулев, в която участва и Христо Татарчев.[3]

В 1921 година „Сила“ се обявява против земеделското правителство и започва да подкрепя сформирания Конституционен блок. Списанието е против Септемврийското въстание. В края на 1923 година „Сила“ е спряно.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 185.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 575. ISBN 954321056X
  3. Татарчев, Христо. Спомени, документи, материали, Наука и изкуство, София, 1989, стр. 16.
  4. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Съставителство и редакция - Михаил Неделчев, Български писател, София, 1984, стр. 612 - 614.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, фототипно издание, София, 1983, Предговор от проф. Любомир Панайотов.