Уикипедия

Котян

кумански хан

Котян (Köten, Kutan, Kuthen, Kuthens, Kotyan, Kotjan, Koteny, Kötöny, Kuethan, Zayhan, Jonas), Котян Сутоевич Тертероба, е кумански хан от династията Тертероба. Той е водача на куманите, които заедно със съюзената 80-хилядна руска войска на неговия зет – княза на Киевска Рус Мистислав Мистиславович участват в битката при река Калка (31 май 1223 г.) срещу татаро-монголите.

Котян
кумански хан
статуя на хан Котян в Карцаг, Унгария
статуя на хан Котян в Карцаг, Унгария
Роден
Починал
1241 г.
Семейство
РодТертероба
БащаСутой
Братя/сестриСомогур
ДецаЕлизабет Куманката, Мария, дъщеря
Котян в Общомедия

Произход редактиране

Хан Котян произхожда от династията Тертер-оба, дала известните кумански князе Искал (Сокал) и Болуш, които предвождат първите кумански походи срещу руските княжества. Куманския княз Тугоркан води куманските походи срещу Византия. В края на XI век Тертероба е една от двете върховни кумански династии – тази на куманите обитаващи долното течение на река Дон. Котян е син на куманския хан Сутой и има брат на име Сомогур.

Биография редактиране

През 1205 г., след смъртта на княз на Галиция Роман Мистиславич, Котян заедно с брат си Сомогур участва в кампанията на княз Рюрик Ростиславич и Олговичите към Галич и е почти заловен. През 1223 г., след татарското нашествие в кумански земи (Походът на Джебе и Субетей от1220 – 1224 г.), Котян идва в Галич, за да посети своя зет, княз Мистислав Мистиславич Късметлията, и моли него и всички руски князе да му помогнат срещу монголите (виж Битката при река Калка, 1223 г.).

През 1225 г. Мистислав довежда Котян, възнамерявайки да тръгне срещу поляците, които са в съюз с Даниил Романович Галицки, а през 1228 г. Котян помага на великия княз на Киев Владимир Рюрикович срещу Даниил (Обсада на Каменец, 1228 г.). По-късно куманите (половците) на Котян помагат на Даниил срещу Унгария.

Новата поява на монголите в куманските степи е предшествана от инцидента с убийството на сина на Котян Мангуш от токсобича Аккубул по време на лов. Котян провежда успешна кампания срещу токсобичите, след което те се обръщат за помощ към монголите.

 
Куманите пристигат в Унгария, миниатюра от Chronicon Pictum, XIV век

През 1237 г. (според други източници - през 1239 г.) Бату Котян, победен от монголите, бяга с 40 хиляди съплеменници в Унгарското кралство[1], където крал Бела IV любезно го приема като гражданин и им дава земи за заселване. В замяна на предоставянето на Котян и на неговия народ на унгарско гражданство, куманите, които преди това са съчетали източното християнство с поклонението на върховното тюркско божество Тангра, приемат Католицизма. От исторически източници е официално известно, че Котян е кръстен според латинския обред през 1239 г. Една от дъщерите му, известна като Елизабет Куманката, е сгодена за (и впоследствие омъжена) за сина на Бела IV, който по-късно става Ищван V, крал на Унгария и Хърватия (1270 – 1272). Тя ражда следващия престолонаследник и унгарски крал Ласло IV, известен с прозвището „Кун“ (Куманин).

Приемането на куманите води до неимоверно усложняване на унгаро-монголските отношения, последвано от катастрофалното нашествие от 1242 г. на татаро-монголите в унгарските земи. Унгарската аристокрация, помнейки предишната непостоянство на хан Котян, се отнася с голямо недоверие към куманите. Буквално в навечерието на монголската инвазия в Унгария през 1241 г. благородниците заговорници убиват Котян и синовете му в Пеща (подозирайки, най-вероятно без причина, че Котян може да премине към Бату хан).[2] След смъртта на своя любим владетел повечето кумани се отказват от Католицизма и стават поданици на българския цар Калиман I.[3] Те се местят в тогавашните южно-унгарски земи (Срем, Белград, Браничево, Видин), които са обект на постоянен българо-унгарски спор през 13-14 век. Част от куманите (включително Елизабет Куманката) обаче остават в Унгария и обитават окръзите Надкуншаг (Велика Кумания, на изток от Солнок, в долината на река Тиса), Кискуншаг (Мала Кумания, между реките Дунав и Тиса) и Ноград. Техните потомци живеят там и до днес, наричайки себе си кумани (в Надкуншаг и Кишкуншаг) и половци (в Ноград), въпреки че до 18 век те напълно са забравили куманския език.

Брак и потомство редактиране

Известни са три дъщери на хан Котян:

В културата редактиране

Котян е герой в романите „Чингис хан” на Василий Ян и „Жестокият век” на Исай Калашников.

Историята за съюза с русите, бягството от монголите, убийството на Котян и преселването на куманите в Унгария и България е бегло разказана в компютърната игра Age of Empires II: Definitive Edition.

Библиография редактиране

  • Котян Сутоевич // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
  • Селезнёв Ю. В. Котян // Элита Половецкой степи. — Воронеж: «Научная книга», 2019. — С. 136—140
  • Селезнёв Ю. В. Половецкий князь Котян и память о нем в ногайской эпической традиции // Ногайцы: XXI век. История. Язык. Культура. От истоков — к грядущему. Черкесск, 2019. С. 122—125

Бележки редактиране

  1. ↑ Vásáry István. Az Arany Horda. — Budapest, Kossuth Könyvkiadó, 1986.
  2. ↑ Это убийство описано в романе Василия Яна «Батый» — глава «Конец хана Котяна».
  3. ↑ Позднее, в 1280—1322 гг., Тертеровцы царствовали в Болгарии.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Котян Сутоевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Котян&oldid=12038127“.