Ищван V (на унгарски: V. István) е крал на Унгария и Хърватия (1270 – 1272), херцог на Щирия (1258 – 1260).[1]

Ищван V
крал на Унгария
Ишван V Изображение от XV век
Ишван V
Изображение от XV век
Роден
Починал
6 август 1272 г. (32 г.)
ПогребанУнгария
Управление
Период12701272
Коронация1270, Секешфехервар
ПредшественикБела IV
НаследникЛасло IV
Други титликрал на Хърватия,
херцог на Трансилвания и Щирия
Герб
Семейство
РодАрпади
БащаБела IV
МайкаМария Ласкарина
Братя/сестриБела Унгарски
Анна Унгарска
Маргарита Унгарска
Кунигунда Унгарска
Елизабет Унгарска
Констанция Унгарска
Йоланда Унгарска
СъпругаЕлизабет Куманката (1255)
ДецаЕлизабет Арпад
Каталина Унгарска
Мария Арпад
Анна Арпад
Ласло IV
Ищван V в Общомедия

Произход и управление

редактиране

Той е син на крал Бела IV и Мария Ласкарина. Приживе на Бела, през 1245 г. Ищван е коронован за младши крал.

През 1262 – 1265 година започва конфликт между баща и син, който придобива характер на въоръжено стълкновение. Съгласно съглашение от 23 март 1266 година Бела IV и Ищван V разделят страната на две части, които са контролирани от всеки един от тях по отделно.[2]

Ищван V заедно с баща си оформя „Златна була“ от 1267 година. Това е законодателен акт, който обединява дребните и средните феодали под името „Nobiles“.[3] Ищван води своя самостоятелна политика и сключва договор през 1269 година с Шарл I Анжуйски.[4]

Самостоятелно управление

редактиране

След смъртта на баща си на 3 май 1270 година Ищван наследява цялото кралство, макар Бела IV в своето завещание да възлага управлението на своята дъщеря Анна и нейния съпруг Отокар II, крал на Бохемия.

След няколко конфликта на границата скоро започва война с Отокар II, който със своята войска навлиза в Унгария. Ищван V е победен в две малки сражения, но накрая удържа решителна победа на 21 май 1271 година над чешката и австрийска армии на Отокар II. По условията на последващия мирен договор чешкия крал е принуден да върне крепости, завзети от него по време на военната кампания, а Ищван V се отказва от своите претенции относно връщане на кралската хазна, която неговата сестра Ана пренася в Прага.

През лятото на 1272 година Ищван V пътува за Далмация, където се готви за среща с крал Шарл I Анжуйски, когато му съобщават, че бан Йоаким Гут-Келед е похитил неговия малолетен син Ласло. Ищван V обсажда замъка, но на 6 август 1272 година внезапно умира.


Брак и деца

редактиране

Ищван сключва брак с Елизабет Куманката, 1239/40 – 1290). Тя е дъщеря на хан Котян и на съпругата му от съюзното му Галичко-Волинско княжество. Така след заселването на куманите в Кралство Унгария съюзът им с унгарците е скрепен с този династичен брак.

След сключване на брака Елизабет приема католическата вяра. След смъртта на съпруга си, от 6 август 1272 година поема регентството върху малолетния си син и крал на Унгария Ласло IV.[5]

Ищван V и Елизабет имат поне шест деца:

Източници

редактиране
  1. www.britannica.com
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.85
  3. История Венгрии, ред. Исламов Т.М.,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.158
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.85
  5. История Венгрии, ред. Исламов Т.М.,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.160
Бела IV
 
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1270 – 1272)
Ласло IV