Коюнгяур
Тази статия е за селото в Турция. За селото в Република Гърция вижте Коюндере (дем Ясъкьой).
Коюнгяур или Коюндере (на турски: Koyunbaba, Коюнбаба) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.
| Коюнгяур Koyunbaba | |
| — село — | |
  Коюнгяур  Коюнгяур | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 588 души (2000) |
География редактиране
Селото се намира на 13 километра западно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История редактиране
В XIX век Коюнгяур е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коюнгяур (Coioun gaivour) има 98 домакинства и 515 българи.[1]
В 1908 година в „Одрински глас“ излиза следната дописка от Коюндере:
| „ | Селото ни Коюндере е разположено на левия бряг на реката Текедере. То има 180 къщи, от които 130 са български, а останалите – турски. То е жертва на партизански борби, подклаждани от турските власти. Черквана ни е вече затворена, властта с терор ни принуждава да се откажем от Екзархията и да се присъединим към Патриаршията. За учител ни се натрапи един фанатик пиян грък, който се занимава само с буйства и пиене.
Властта, подбуждана от гърците, в стремлението си да арестува по-интелигентните и събудени българи, си създаде следния предлог: Една вечер гръмнаха три пушки и се чу викът „комити, комити“. Властта, която умишлено бе уредила това, арестува всички по-видни българи, разкарва ги по разни съдилища, изтезава ги и по немане доказателства ги освободи.[2] |
“ |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Коюнгяур живеят 150 български семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Коюндере (Коюнгяур) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Българското население на Коюнгяур се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.
Личности редактиране
- Родени в Коюнгяур
Атанас Т. Бодуров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[5]- Атанас Константинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 сярска дружина[6]
- Йордан Стефанов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[7]
- Георги Тодоров, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 8 костурска дружина[8]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 19.
- ↑ Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 4.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 707.