Одрински глас
„Одрински глас“ с подзаглавие Орган на Одринските благотворителни братства е български вестник, излизал в София, България, в 1908 година. Печата се в печатницата „Гавазов – Чомонев“, както и във „Витоша“ на Г. Богданов и „Гражданин“.
| „Одрински глас“ „Одрински гласъ“ | |
|---|---|
 брой №1, 12 януари 1908 г. | |
| Информация | |
| Вид | съботник |
| Начало | 12 януари 1908 |
| Край | 16 юли 1908 |
| Цена | 10 стотинки |
| Редактор | Ангел Попкиров |
| Главен редактор | Ангел Томов |
| Език | български |
| Политически | антиреволюционен |
| Свързани вестници | „Одрински край“ |
| „Одрински глас“ в Общомедия | |
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 24 | 12 януари 1908 – 16 юли 1908[1] |
Издаването на вестника е решено на Пловдивския конгрес на тракийските дружества (26 – 28 октомври 1907). Редактор и издател на вестника е Ангел Томов, като в редакцията участва и Ангел Попкиров,[2][3] а във вестника пишет още Павел Делирадев и Никола Стайнов – Новус[4]. Вестникът се печата в печатницата „Витоша“ на Г. Богданов & Cie. Вестникът се издържа със собствени средства от касиера на Съюза на одринските дружества Стамо Урумов, който похарчва 2000 лева за него.[2]
Вестникът е на левичарски, антиреволюционни позиции – нарича Илинденско-Преображенското въстание „безразсъдно и с нищо неоправдано“,[5] излиза с редакционна статия „Долу четничеството“,[6] и застъпва позицията, че разрешаването на македоно-одринския въпрос трябва да се търси в общата демократизация на Османската империя.[7] Така „Одрински глас“ влиза в остра полемика с органа на десницата на бившата ВМОРО „Илинден“, стоящ на умерени български националистически позиции и конкретно с Климент Шапкарев, пишещ под псевдоним Август.[8]
Страниците на вестника използват дейците на Струмишкия революционен окръг начело с Христо Чернопеев, за да критикуват решенията на Кюстендилския конгрес на ВМОРО и в крайна сметка да се присъединят към серчани.[9]
На Одринския конгрес на Одринския революционен окръг (31 август – 1 септември 1908) е решено да се издава „Одринска заря“.
БележкиРедактиране
- ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 102., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 2013-07-29
- ↑ а б Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 255.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ Одрински глас, брой 17, 4 май 1908, стр. 1.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 210.
- ↑ Вестник на вестниците, бр. 82, 1 юний 1936 г.
- ↑ Христо Матов – историческото съзнание на революционна Македония
Външни препраткиРедактиране
- Анг. Томов, Местото и значението на „Одрински глас" в македонското революционно движение, Македонска мисъл. кн. 9-10, год. 1, май-юни 1946 г.