„Одрински глас“ (изписване до 1945 година: Одрински гласъ) с подзаглавие Орган на Одринските благотворителни братства е български вестник, излизал в София, България, в 1908 година. Печата се в печатницата „Гавазов – Чомонев“, както и във „Витоша“ на Г. Богданов и „Гражданин“.

„Одрински глас“
„Одрински гласъ“
брой № 1, 12 януари 1908 година
Информация
Видсъботник
Начало12 януари 1908 година
Край16 юли 1908 година
Цена10 стотинки
РедакторАнгел Попкиров
Главен редакторАнгел Томов
Езикбългарски
Политическиантиреволюционен
Свързани вестнициОдрински край
Одрински глас в Общомедия
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 24 12 януари 1908 – 16 юли 1908[1]
Корица на „Истината по положението в Македония“ на Антон Страшимиров, 1908 г. Издание на вестник „Одрински глас“
Български революционери с вестник „Одрински глас“, вероятно редакцията на вестника. Втори от ляво надясно е Павел Делирадев

Издаването на вестника е решено на Пловдивския конгрес на тракийските дружества (26 – 28 октомври 1907). Редактор и издател на вестника е Ангел Томов, като в редакцията участва и Ангел Попкиров,[2][3] а във вестника пишат още Павел Делирадев и Никола Стойнов – Новус.[4] Вестникът се печата в печатницата „Витоша“ на Г. Богданов & Cie. Вестникът се издържа със собствени средства от касиера на Съюза на одринските дружества Стамо Урумов, който похарчва 2000 лева за него.[2]

Вестникът е на левичарски, антиреволюционни позиции – нарича Илинденско-Преображенското въстание „безразсъдно и с нищо неоправдано“,[5] излиза с редакционна статия „Долу четничеството“,[6] и застъпва позицията, че разрешаването на македоно-одринския въпрос трябва да се търси в общата демократизация на Османската империя.[7] Така „Одрински глас“ влиза в остра полемика с органа на десницата на бившата ВМОРО „Илинден“, стоящ на умерени български националистически позиции и конкретно с Климент Шапкарев, пишещ под псевдоним Август.[8]

Страниците на вестника използват дейците на Струмишкия революционен окръг начело с Христо Чернопеев, за да критикуват решенията на Кюстендилския конгрес на ВМОРО и в крайна сметка да се присъединят към серчани.[9]

На Одринския конгрес на Одринския революционен окръг (31 август – 1 септември 1908) е решено да се издава „Одринска заря“.

Бележки редактиране

  1. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 102.
  2. а б Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 255.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
  4. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
  5. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  6. Одрински глас, брой 17, 4 май 1908, стр. 1.
  7. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 210.
  8. Вестник на вестниците, бр. 82, 1 юний 1936 г.
  9. Христо Матов – историческото съзнание на революционна Македония

Външни препратки редактиране