Отваря главното меню

„Одрински глас“ с подзаглавие Орган на Одринските благотворителни братства е български вестник, излизал в София, България, в 1908 година. Печата се в печатницата „Гавазов – Чомонев“, както и във „Витоша“ на Г. Богданов и „Гражданин“.

„Одрински глас“
„Одрински гласъ“
Odrinski Glas 12 January 1908 №1.jpg
брой №1, 12 януари 1908 г.
Информация
Вид съботник

Начало 12 януари 1908
Край 16 юли 1908
Цена на
печатно издание
10 стотинки
Редактор Ангел Попкиров
Главен редактор Ангел Томов
Език български
Политически антиреволюционен
Свързани вестници Одрински край
„Одрински глас“ в Общомедия
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 24 12 януари 1908 – 16 юли 1908[1]
Корица на „Истината по положението в Македония“ на Антон Страшимиров, 1908 г. Издание на вестник „Одрински глас“
Български революционери с вестник „Одрински глас“, вероятно редакцията на вестника. Втори от ляво надясно е Павел Делирадев

Издаването на вестника е решено на Пловдивския конгрес на тракийските дружества (26 – 28 октомври 1907). Редактор и издател на вестника е Ангел Томов, като в редакцията участва и Ангел Попкиров,[2][3] а във вестника пишет още Павел Делирадев и Никола Стайнов – Новус[4]. Вестникът се печата в печатницата „Витоша“ на Г. Богданов & Cie. Вестникът се издържа със собствени средства от касиера на Съюза на одринските дружества Стамо Урумов, който похарчва 2000 лева за него.[2]

Вестникът е на левичарски, антиреволюционни позиции – нарича Илинденско-Преображенското въстание „безразсъдно и с нищо неоправдано“,[5] излиза с редакционна статия „Долу четничеството“,[6] и застъпва позицията, че разрешаването на македоно-одринския въпрос трябва да се търси в общата демократизация на Османската империя.[7] Така „Одрински глас“ влиза в остра полемика с органа на десницата на бившата ВМОРО „Илинден“, стоящ на умерени български националистически позиции и конкретно с Климент Шапкарев, пишещ под псевдоним Август.[8]

Страниците на вестника използват дейците на Струмишкия революционен окръг начело с Христо Чернопеев, за да критикуват решенията на Кюстендилския конгрес на ВМОРО и в крайна сметка да се присъединят към серчани.[9]

На Одринския конгрес на Одринския революционен окръг (31 август – 1 септември 1908) е решено да се издава „Одринска заря“.

БележкиРедактиране

  1. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 102.
  2. а б Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 255.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 134.
  4. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.72
  5. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  6. Одрински глас, брой 17, 4 май 1908, стр. 1.
  7. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912, Издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 210.
  8. Вестник на вестниците, бр. 82, 1 юний 1936 г.
  9. Христо Матов – историческото съзнание на революционна Македония

Външни препраткиРедактиране