„Краб“ (на руски: „Краб“ – вид рак) е подводница на Руския императорски флот.

„Краб“
„Краб“
ФлагВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типМинен заградител
ПроизводителКорабстроителница „Наваль“, Николаев, Руска империя, дн. Украйна
Служба
Спуснат на вода12 август 1912 г.
Влиза в строй1915 г.
Изведен от
експлоатация
потопен от екипажа, април 1919 г.
Състояниеутилизирана през 1935 г., извън експлоатация
Основни характеристики
Надводна
водоизместимост
512 t
Подводна
водоизместимост
722,1 t
Дължина52,3 m
Ширина4,33 m
Газене3,96 m
ЗадвижванеДВГ-електрическо, 4 керосинови двигателя по 300 к.с.,
електромотори: 2x300 к.с.; 2 винта
батерии: 5 групи батарии по 17 елемента и 1 група от 8 елемента
Скорост (надводна)10,8 възела
(20 km/h)
Скорост (подводна)8,6 възела
(16 km/h)
Работна дълбочина30 m
Максимална дълбочина50 m
Далечина на
плаване
1200/2000 морски мили в надводно положение при скорост 10,8/8,5 възела
Екипаж29 души
...
Въоръжение
Артилерия5×75 mm
Торпедно
въоръжение
1×457 mm, 2 ТА система Джавецки, няма допълнителни торпеда
Други2×7,62 mm картечници
60 морски мини
„Краб“ в Общомедия
Конструкторът М. Нальотов

Тя е първият в света подводен минен заградител. Проектирана е от Михаил Петрович Нальотов (Налётов) и е построена през 1912 г.

Подводницата е построена в гр. Николаев, Южна Укряйна, на стапелите на Черноморския корабостроителен завод „Наваль“. На 12 август 1912 г. „Краб“ е спуснат на вода, а в 1915 г. влиза в състава на Черноморския флот на Руската империя.

Лодката може да носи до 60 котвени морски мини и 4 торпеда. За времето на службата си „Краб“ прави 3 подводни минирания. Със сигурност е потвърдено, че от негови мини потъва турската канонерска лодка „Иса Рейс“. Има версия, че от мините на „Краб“ потъва и германският крайцер „Бреслау“, но преобладава мнението, че тези мини са поставени от надводни руски кораби, тъй като мястото на потъване на крайцера е доста отдалечено от местата, минирани от „Краб“.

През 1918 г. „Краб“ попада в ръцете на германското, а след това в морското командване на Антантата. През април 1919 г. подводният заградител е потопен в Северния залив на Севастопол от британците, за да не попадне в ръцете на болшевиките. За да потъне, в левия борд в района на рубката е направена пробойна с размер 0,5 m² и е отворен носовият люк.

В края на 1923 г. е създадена „Експедиция за подводни работи с особено предназначение“ (ЭПРОН), която в течение на много години е основната организация, която се занимава в СССР с изваждането на потънали кораби. За времето на своята дейност ЭПРОН изважда голям брой потопени през войната военни и търговски кораби.

През 1934 г. при търсене на потопени подводници металотърсач реагира на голямо кооичество метал. При първия оглед откриват кораба. „Краб“ лежи на дълбочина 65 m, заровен с кърмата си дълбоко в грунта, в твърдия корпус по левия борд се вижда пробойна; оръдието и перископите са здрави.

Работите по изваждането започват през лятото на 1935 г. Заради голяма за онези времена дълбочина изваждането е на етапи, като корабът се вади на все по-малка дълбочина. Първите опити да се извади заградителят са направени през юни; не успяват обаче да извадят кърмата от грунта и затова го разбият около нея. Това се оказва трудна работа заради сложната система за изпомпване на наносите към повърхността. Освен това заради голямата дълбочина водолазите могат да работят под вода само 30 минути. Към октомври размивката на грунта приключва и от 4 до 7 октомври са направени 3 последователни издигания, подводницата е изтеглена до пристанището, където е извадена на повърхността.

Създателят на подводницата през същото време е в Ленинград. Година преди описаните събития се е пенсионирал, а последните години преди това е старши инженер в отдела на главния механик на Кировския завод. Разбрал, че неговото творение „Краб“ е извадено, съставя проект за възстановяване и модернизация. Но за времето от построяването на подводницата развитието на подводните сили отива доста напред, появяват се много по-съвършени нови подводници, включително и подводни минни заградители, и няма необходимост от възстановяване на „Краб“. Породи това корабът, независимо от историческата му стойност, след изваждането му е предаден за скрап.

Характеристики

редактиране
  • Скорост:
    • максимална (надводна/подводна) – 10.8/8.3-8.6 възела
    • икономична (надводна/подводна) – 8.5/5.5-5.9 възела
  • Далечина на плаване:
    • надводна – 1200/2000 мили (при възела ход 10.8/8.5)
    • подводна – 82/138 мили (при възела ход 8.2/5.9)
  • Запас гориво: 13.5 тона (керосин)
  • Време за потапяне – 7 минути и 38 секунди
  • Время за изплуване – 4 минути
  • Запас плавучест – 14%
  • 2 перископа
  • прожектор с диаметър 30 sm
  • Екипаж:
    • офицери – 3 души
    • старшини – 2 души
    • нисши чинове – 24 души

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • Заллесский Н. А. „Краб“ – первый в мире подводный заградитель. 2-е, испр. и доп. Л., 1988.
  • Шапиро А. С. Самые нелёгкие пути к Нептуну. Ленинград. Судостроение. 1987 г. стр. 67
  • Лукин В. Уничтожение части судов Черноморского флота В Новороссийске в июне 1918 года. Красный флот. № 3. 1923 г. стр. 151
  • Божаткин М. „Краб“ уходит в море. Киев. Издательство „Днiпро“. 1985 г. стр. 558

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Краб (подводная лодка)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​