Кралски дворец в Казерта

Кралският дворец в Казерта (на италиански: Reggia di Caserta) e някогашна резиденция на неаполитанските крале в Казерта, Италия.

Кралски дворец в Казерта
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Кралски дворец в Казерта
В регистъра18th-Century Royal Palace
at Caserta with the Park,
the Aqueduct of Vanvitelli,
and the San Leucio Complex
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Италия
ТипКултурно
Критерииi, ii, iii, iv
Вписване1997  (21-ва сесия)
Кралски дворец в Казерта в Общомедия

По броя на стаите (1200) той е най-големият дворец, построен през XVIII век в Европа. През 1997 г. е вписан в световното наследство на ЮНЕСКО, като номинацията му е обоснована така: „това е лебедовата песен на бароковото изкуство, притежаваща всички характеристики, необходими да създадат илюзия за многомерно пространство“.

Строителството започва през 1752 г. за Карлос VII Неаполитански, който работи заедно с холандския архитект Луиджи Ванвители. Когато Карлос вижда впечатляващите мащаби на двореца, той изпитва желание да изтръгне сърцето си. Седем години по-късно обаче абдикира в посока Испания и не пренощува нито нощ в двореца. Строителството е довършено за третия му син и наследник Фердинанд IV Неаполитански.

Политическият и социален модел за Замъка е Версайският дворец. Въпреки неговото разположение и разноликост по същия начин е събирал и грижил за кралския двор в една масивна постройка, като социалната структура на малкия град се е противопоставяла на бароковия изглед, строго подчинен на природата. Кралският дворец в Мадрид, където Карлос израства, е проектиран от Филипо Ювара за бащата на Карлос, Филип V Испански и дворецът в Шарлотенбург служат за модели. Просторният осмоъгълен вестибюл изглежда е вдъхновен от базиликата Санта Мария дела Салуте във Венеция, а параклисът най-често е сравняван с изработения от Робер де Коте във Версай.

Необходимостта от издигането на постройката не е толкова естетическа, а цели защита при евентуална морска атака, каквато дворецът в Неапол не е осигурявал. Строителството продължава до 1780 г. и е довършено от сина на Вавители Карло. Заобикалящият ландшафт е коренно променен, като за целта самият град е изместен с 10 км, за да се осигури работна ръка в близост до двореца. Проектът за 20-километрова паркова алея обаче не се осъществява.

На 29 април 1945 година в двореца е подписана Капитулацията от Казерта, сложила край на Втората световна война в Италия.[1]

Архитектура

редактиране

Парково пространство

редактиране