Кранидия
Кранидия или Краник (на гръцки: Κρανίδια, до 1927 година Κρανίκ Τζίντζηρα или Κρανιά Τσίντζηρα, Краник Цинцира или Крания Цинцира[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
| Кранидия Κρανίδια | |
  Кранидия  Кранидия  Кранидия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 652 m |
| Население | 324 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на около 4 километра западно от Сервия, между планините Червена гора (Вуринос) и Камбуница (Камвуния).
История редактиране
В Гърция редактиране
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Краникон (Kranikon) живеят 240 гърци, а в източната махала на селото Тинзира (Tinzira) – 130 гърци.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Карник има 100 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карник е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 20 къщи.[4] Същевременно Криники е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Краник (Κρανίκ) живеят 200 гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карник (Karnik) има 100 гърци.[7]
В Гърция редактиране
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Кранидия. В 1928 година Кранидия е представено като изцяло бежанско селище с 25 бежански семейства и 96 жители.[8]
- Преброявания
- 2001 - 563
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012