Отваря главното меню
Крез получава трибут от лидийски селянин (1629 г.)
Крез на амфора, Лувър, Париж
Разширение на Лидия през средата на 6 век при цар Крез
Златна монета на Крез от ок. 550 пр.н.е., Британски музей, Лондон

Крез (на латински: Croesus; на гръцки: Κροῖσος, Kroîsos; * 596/595 пр.н.е.; † 546 пр.н.е.) е последният цар на Лидия в Мала Азия от 560 пр.н.е. до 546 пр.н.е. и е познат със своето богатство. Името му става нарицателно с фразата „Богат като Крез“.

Произлиза от династията Мермнади.

Син е на Алиат II (цар 613 – 556 пр.н.е.), „откривателят“ на сеченето на монети. Майка му е от Кария. Потомък е на цар Гиг (710 – 672 пр.н.е.).

Брат е на Адрамит, който основава град Adramytteion. Има и две сестри, едната Ариенис е омъжена за Астиаг, цар на Мидия (585 – 550 пр.н.е.), другата с неизвестно име е омъжена за Мелас и му ражда Пиндар, който става тиран на Ефес.

Той се жени и има два сина и няколко дъщери.

Според Херодот Крез се възкачва на трона на 35 години и управлява 14 години и 14 дни. Според „Хрониката“ на Евсевий Кесарийски Крез управлява 16 години от 560 до 546 пр.н.е.

Крез е първо съ-регент при баща си. Когато става цар той разширява царството си и напада според Херодот първо гръцкия град Ефес. Там племенникът му Пиндар управлява като тиран. Царят дарява на града свободата, но племенникът му по негова заповед е изгонен на Пелопонес.

След това Крез завладява всички градове на Йония и Еолия, т.е. цялата западна част на Мала Азия, като царството му се увеличава до река Халис, която при Мазака/Птерия? (днес Кайзери) образува границата с Мидия, управлявана от Астиаг. Под владението на лидийците според Херодот са били: фригийци, траки, витини, кари, йонийци, дорийци, еолийци и други народни групи. Киликия и Ликия не са били в неговото царство. Завладяните градове трябвало да му плащат трибути и данъци.

През 546 година пр.н.е. Крез е свален от трона от персийския цар Кир II, но е оставен жив. Херодот разказва, че точно преди Крез да бъде екзекутиран след разгрома си от Кир, той произнесъл фразата „О, Солоне, Солоне!“. Кир се заинтригувал и Крез му разказва своята история. Години преди войната на Лидия с Персия той се срещнал с видния атински държавник и мъдрец Солон. Крез му се похвалил със своето богатство и могъщество. Солон му отвърнал, че няма по-голямо богатство от човешкия живот, а всичко друго е преходно и мимолетно[1]. Впечатлен от разказа, Кир отменя екзекуцията на Крез, давайки си сметка и за своята собствена преходност и за неоценимата стойност на човешкия живот. [2]

ИзточнициРедактиране

  1. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 1.29 – 33.
  2. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново.. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991, стр. 220 – 223, Лидия.
  • Евсевий Кесарийски, Chronik, S. 32f., 151, 188f.
  • Страбон, Geographika 13, 1, 25; 14, 1, 21.
  • F. H. Weissbach: Kroisos. Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft (RE) (1931), Sp. 455 – 472.
  • Kroisos. Der Neue Pauly. Bd. 6, Sp. 858 – 860.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране