Кривина (област Русе)

село в област Русе
Вижте пояснителната страница за други значения на Кривина.

Кривинà е село в Северна България. То се намира в община Ценово, област Русе.

Кривина
България
43.6258° с. ш. 25.5851° и. д.
Кривина
Област Русе
43.6258° с. ш. 25.5851° и. д.
Кривина
Общи данни
Население293 души[1] (15 март 2024 г.)
10,7 души/km²
Землище27,342 km²
Надм. височина34 m
Пощ. код7132
Тел. код081268
МПС кодР
ЕКАТТЕ39788
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Ценово
Петър Петров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Кривина
Румен Григоров
(ВМРО)
За другото българско село Кривина вижте Кривина (София-град)

География редактиране

Село Кривина се намира в Северната част на Централна Северна България. Според административното деление на страната, районът влиза в състава на Русенска област. Териториално той е разпределен между три общински съвета и отстои на 21 км от гр. Свищов и на 30 км от гр. Бяла

Тук завършва своя 286-километров път р. Янтра, разляла се с красиви меандри в обширната Вардим-Кривинска низина. Между двата големи острова Вардим и Батин, р. Дунав изменя посоката си на североизток, като прави лек завой към Влашката низина. На самия завой, до неголяма тополова гора, се открива устието на р. Янтра.

Алувиално-ливадните почви заемат изцяло Вардим-Кривинската низина. Тяхното богатство на органични вещества и водопропускливостта им ги прави годни за обработка.

История редактиране

В землището на село Кривина се намира римския кастел от IV век Ятрус. Кастелът е бил важен военен център, част от отбранителната линия от крепости на римляните по поречието на река Дунав – Дунавски лимес. Археологическите разкопки разкриват реликви от римско и византийско време. Крепостта е разрушена от аварските племена в началото на VII век.

В крепостта са открити останки от три християнски църкви, строени последователно една върху друга. Първата е строена в третата четвърт на IV век и е опожарена през първата четвърт на V век. Втората сграда функционира през втората половина на V век, а третата е по-голяма от първите две и е използвана от началото на VI век до разрушаването на крепостта в началото на VII век.[2]

Българско градище е изградено на същото място между VII-VIII век. То е било обградено от солиден каменен зид с отбранителни кули. През 1958 г. при археологически разкопки са открити източната порта, обществени и частни постройки, две християнски базилики, златни монети от X в., различни сечива и др.

При избухването на Балканската война един човек от Кривина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Редовни събития редактиране

Като едно от най-значимите събития може да се посочи честването на празника на село Кривина. Всяка година на 2 юни се отбелязва съществуването на това, така интересно село. Кметът организира програма с народни певци, рецитал на младото поколение, както и празнична заря. Една от най-вълнуващите традиции е спектакълът с мотори и запалени факли, като изпълнителите също са жители на селото. На последния празник бяха поканени и няколко члена на клуб „Традиция“ – град Русе. За финал на вечерта се формира голямо хоро на центъра на селото, към което се включват всички присъстващи.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 107 – 108.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.