Църква на Крит
Критската архиепископия – Църква на Крит (на гръцки: Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης), e полуавтономна църква православна, под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, с диоцез на гръцкия остров Крит.[1]
Църква на Крит Εκκλησία της Κρήτης | |
катедралата „Свети Мина“ в Ираклио | |
Информация | |
---|---|
Произлязла от | Вселенска патриаршия |
Основана | 1965 г. |
Статут | полуавтономна |
Предстоятел | Ириней |
Ранг | архиепископ |
Обред | византийски |
Календар | грегориански |
Богослужебен език | катаревуса гръцки |
Седалище | Ираклио |
Диоцез | Крит, Гърция |
Сайт | www.iak.gr |
Църква на Крит в Общомедия |
История
редактиранеВ 325 година е основана Гортинската митрополия в Гортина - столицата на римската провинция, първоначално под почетния примат на Солунската митрополия. В 535 година епархията става архиепископия, подчинена на Римската патриаршия, а в 733 минава на подчинение на Константинополската. В III век митрополията има 9 епископии, които нарастват до 11 в VIII век. Епископиите са закрити с арабското завоевание на острова в 826 година. Когато Източната Римска империя си връща острова в 961 - епископиите са възстановени, а седалището е преместено от разрушения Гортина в Ираклио, който в 325 година е център на епископия, и чието арабско име е елинизирано на Хандакс. През този период постепенно името Критска митрополия измества старото Гортинска. В 1206 година островът е окупиран от Генуезката, а в 1211 година - от Венецианската република, която го задържа до XVII век.[1] Венецианците заменят всички православни диоцези на острова с католически, макар понякога православен епископ да е допускан до някоя от епархиите.[2] Османците завладяват Ханя на 22 август 1645, Ретимно – на 13 ноември 1646 и накрая Кандия (венецианския вариант на Хандакс) на 27 септември 1669 година.[1] В 1646 година османците възстановяват 11 православни епископии, намалени до 7 в 1831 година.[2] От 9 декември 1898 година Крит е автономна област в империята.[1] На 14 октомври 1900 година критското правителство постига съгласие с Патриаршията за даване на полуавтономен статут на църквата на острова, като нейният митрополит се избира от патриарха от списък от три имена, предложени от политическата власт на острова.[2] На 1 декември 1913 година островът е присъединен към Гърция.[1] На 25 септември 1962 година седемте епископии на Крит са повишени в митрополии, а в 2001 година е добавена нова осма. На 28 февруари 1967 година църквата става архиепископия.[2]
Епархии
редактиранеИме | Име на гръцки | Архиерей | Център |
---|---|---|---|
Критска архиепископия | Αρχιεπισκοπή Κρήτης | архиепископ Ириней (2006-) | Ираклио |
Аркалохорска, Кастелска и Вианска митрополия | Μητρόπολη Αρκαλοχωρίου, Καστελλίου και Βιάννου | митрополит Андрей (2001-) | Аркалохори |
Гортинска и Аркадска митрополия | Μητρόπολη Γορτύνης και Αρκαδίας | митрополит Макарий (2005-) | Мойрес |
Йерапитненска и Ситийска митрополия | Μητρόπολη Ιεραπύτνης και Σητείας | митрополит Евгений (1994-) | Йерапетра |
Кидонийска и Апокоронска митрополия | Μητρόπολη Κυδωνίας και Αποκορώνου | митрополит Дамаскин (2006-) | Ханя |
Кисамоска и Селинска митрополия | Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου | митрополит Амфилохий (2005-) | Кисамос |
Ламбийска, Сивритска и Сфакийска митрополия | Μητρόπολη Λάμπης, Συβρίτου και Σφακίων | митрополит Ириней (1990-) | Спили |
Петренска и Херсонисийска митрополия | Μητρόπολη Πέτρας και Χερρονήσου | митрополит Нектарий (1990-) | Неаполи |
Ретимноска и Авлопотамска митрополия | Μητρόπολη Ρεθύμνης και Αυλοποτάμου | митрополит Евгений (2010-) | Ретимно |
Архидиоцез
редактиранеОбхвата на диоцеза на архиепископията се променя многократно. На 24 ноември 1831 година е закрита Кнососката епископия и е реинтегрирана в диоцеза на Критската митрополия. През юли 1845 година същото става и с Ламбийската епископия. Тя обаче е възстановена на 22 май 1863 година. През август 1900 година е закрита Херсонисийската епископия и територията ѝ е присъединена към митрополията. на 20 декември 1900 година северната част на Гортина е придадена към Аркадската епископия (по-късно Гортинска и Аркадска). На 20 януари 2001 година на територия на архидиоцеза е създадена новата Аркалохорска митрополия, а на 15 март 2001 година нови територии са придадени на Гортинската и Петренската митрополия.[2]
Архидиоцезът граничи с Критско море на север, Петренската и Аркалохорската митрополия на изток, Аркалохорската и Гортинската на юг и Ретимоската на юг. В архидиоцеза попада и остров Диа.[2]
Йерарси
редактиране- Критски митрополити (до 28 февруари 1967)
Име | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Захарий | Ζαχαρίας | юли 1769 - май 1786 | от литийски и рендински е.[3][4] | |
Максим | Μάξιμος | 19 май 1786 – 4 май 1800 † | ? – 1800 | |
Герасим IV | Γεράσιμος Δ΄ | 25 май 1800 – 24 юни 1821 † | екзекутиран от османците | ? – 1821[2] |
Методий | Μεθόδιος | 1823 | не приема избора и той е отменен[5] | |
Калиник III | Καλλίνικος Γ΄ | март 1823 – 24 август 1830 † | ? – 1830[2] | |
Мелетий | Μελέτιος Α΄ | 28 януари 1831 - 20 юли 1839 † | от ситийски т.е. | 1801 – 1839[2] |
Порфирий | Πορφύριος | август 1839 - 9 септември 1839 | от митилински м., подал оставка, 9 февруари 1852 † | ? – 1852[2] |
Калиник IV | Καλλίνικος Δ΄ | септември 1839 - 12 февруари 1842 | от месемврийски м., подал оставка | ? – ≥1844[2] |
Калиник V | Καλλίνικος Ε΄ | 1 март 1842 - 1 декември 1843 | по-рано родоски м., подал оставка, 7 април 1845 † | ? – 1845[5] |
Хрисант | Χρύσανθος | декември 1843 - 24 август 1850 | по-рано смирненски м., в пловдивски м. | ? – 1869[5] |
Софроний | Σωφρόνιος Α΄ | 24 август 1850 - 14 декември 1850 | от еноски м., подал оставка, по-късно еноски м. | 1789 – 1855[5] |
Дионисий I | Διονύσιος Α΄ | 17 декември 1850 - 28 август 1856 | от преславски е., в босненски м. | ? – 1860[5] |
Йоаникий | Ιωαννίκιος | 28 август 1856 - 16 юли 1858 † | по-рано янински м. | ? – 1858[5] |
Дионисий II | Διονύσιος Β΄ | 27 юли 1858 - 16 ноември 1868 | в димотишки м. | 1820 – 1891[5] |
Мелетий II | Μελέτιος Β΄ | 16 ноември 1868 - 23 ноември 1874 | от димотишки м., в димотишки м. | 1817 – 1882[5] |
Софроний ΙΙ | Σωφρόνιος Β΄ | 23 ноември 1874 - 9 юни 1877 | от димотишки м., в димотишки м. | ? – 1890[5] |
Мелетий II | Μελέτιος Β΄ | 9 юни 1877 - 13 август 1882 † | от димотишки м. | 1817 – 1882[5] |
Тимотей Ι | Τιμόθεος Α΄ | 19 септември 1882 - 18 февруари 1897 † | от херсонисийски е. | 1841 – 1897[5] |
Евмений II | Ευμένιος Β΄ | 12 май 1898 - 1 април 1920 † | от ламбийски е. | 1850 – 1920[5] |
Тит II | Τίτος Β΄ | 22 февруари 1922 - 25 април 1933 † | от петренски е. | 1859 – 1933[5] |
Тимотей | Τιμόθεος Β΄ | 22 юли 1933 - 3 януари 1941 | от ретимноски е., уволнен, август 1941 † | 1876 – 1941[5] |
Василий | Βασίλειος Ε΄ | 8 април 1941 - януари 1950 † | от аркадски е., заточен в Атина от 26 март 1942 до февруари 1945 | 1872 – 1950[5] |
- Критски архиепископи (от 28 февруари 1967)
Име | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Евгений | Ευγένιος | 23 май 1950 - 7 февруари 1978 † | от аркадски е., повишен в архиепископ на 28 февруари 1967 | 1912 – 1978[5] |
Тимотей III | Τιμόθεος Γ΄ | 10 март 1978 - 26 юли 2006 † | от гортински м. | 1915 – 2006[5] |
Ириней | Ειρηναίος | 30 август 2006 - | от кидонийски м. | 1933 – [5] |
Кнососка епархия
редактиранеКносос е вторият по важност град на острова по византийско време. В 325 година той става епископия, подчинена на Гортинската митрополия. Ликвидирана от арабите, епископията е възстановена след византийското отвоюване на острова. В XIII век венецианците отново я ликвидират, за да бъде възстановена в XVII век след османското завоевание. В 1823 година епископията е закрита неофициално, а на 24 ноември 1831 година и официално, като е анексирана към Критската митрополия. Седалището е в Агиос Мирон.[5]
- Кнососки епископи
Име | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Герасим II | Γεράσιμος | декември 1782 – 4 април 1819 † | ? – 1819[6] | |
Неофит | Νεόφυτος | 1 май 1819 – 24 юни 1821 † | екзекутиран от османците | ? – 1821[6] |
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 120. Посетен на 22 септември 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 121. Посетен на 22 септември 2014.
- ↑ Κατάλογος Προκαθήμενων Κρήτης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑ Κατάλογος Αρχιεπισκόπων // Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 123. Посетен на 22 септември 2014.