Отваря главното меню

Дионисий Византийски е православен духовник, Преславски митрополит на Вселенската патриаршия от 5 март 1847.[1]

Дионисий Византийски
православен духовник
Роден

Националност грък

Исторически изворРедактиране

Във фонда на отдел „История на българския народ ХV – ХІХ в.“ при РИМ – Шумен се съхранява „Послание от Св. Синод в Цариград до първенците на Преславска епархия, 1847 г.“, публикувано през 1893 г. в списание „Искра“, т. ІV в Шумен. Посланието е отправено от името на Цариградския патриарх Антим VІ (1845–1848 г.) до свещениците, кметовете, старейшините и всички християни на старопрестолната епархия. В него той ги уведомява за смяната на митрополит Порфирий (1840–1847 г.), който е изпратен да заеме владишкия престол във Варна и за идването на новия владика на митрополитската катедра в Шумен – Дионисий (1847–1851 г.). В Посланието митрополитът е определен като:

сущий человек украшений сос телесны и душевний дарования, [...] добре изучен и убучен разумом и искуством обдарен, кротак, целомудрен и благочинен [...] изукрашен сос всички добродетели, щото образуват архиеро- лепното со и безпорочно пастирско житие...

Въпреки отправеното искане от хаджи Петър Хаджипетков от Русе и Антон Хаджисавов от Шумен от месец април 1845 г. за назначаване на владици българи, местните очаквания не се оправдават и те отново получават гръцки духовник за свой архиерей. От текста на документа става ясно, че Дионисий не е бил единственият кандидат за владика на Преславската епархия и че Светия Синод апелира към християните от Преславска епархия, която през 30–70-те години на ХІХ в. обхваща шуменска, ескиджумайска и османпазарска кааза, да уважават и почитат владиката, да му осигурят всички полагащи му се архиерейски приходи и не на последно място да споменуват името му във всички църковни обреди. Посланието е писано през м. март 1847 г., и е заверено с подписите на синодалните членове митрополитите: Преспански Дионисий, Дидимотигски Милетий, Новокесарийски Кирил, Адрианополски Герасим, митрополит на Деркон Неофит, Халкидонски Йеротей, Йераклийски Дионисий.

В крайна сметка Митрополит Дионисий заема владишкия престол за твърде кратко време, в сравнение със своите колеги – от 1847 до 1851 г., проявявайки се като „смирен и бездеен човек“. Летописецът Жендо Вичов от Котел пише за митрополита:

Тоз Дионисий венчаваше булките без було. Като дойдеше сватбата в църквата, ще смъкнат на булката булото да я венчаят, аче като излезе пак ще я забулят...

ИзточнициРедактиране

  1. Ирина Димитрова, Послание от Св. Синод в Цариград до първенците на Преславска епархия // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.194