Крондирци

село в Гърция

Крондирци (на гръцки: Καλίνδρια, Калиндрия, до 1926 година Κιλινδίρ, Килиндир[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 176 жители (2001).

Крондирци
Καλίνδρια
— село —
Gare ferroviaire - Combats dans le secteur de Kilindir (mai - août 1916) - Kilindir (anciennement) ; Kalindria (actuellement) - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APOR057898.jpg
Гърция
41.1142° с. ш. 22.7906° и. д.
Крондирци
Централна Македония
41.1142° с. ш. 22.7906° и. д.
Крондирци
Кукушко
41.1142° с. ш. 22.7906° и. д.
Крондирци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 100 m
Население 176 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 18 km северно от Кукуш по пътя за Дойранското езеро и Поройско.

ИсторияРедактиране

През СредновековиетоРедактиране

Според хипотеза на Йордан Иванов край Крондирци се е намирала крепостта Колидрон (Колидрос, Колиндрон), отбранявана от Самуиловия войвода Димитър Тихон и превзета през 1002 година от византийския император Василий II Българоубиец.[2]

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Крондирци (Crondirtzi) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 389 жители българи.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крондирци (Келендиръ) има 200 жители българи.[4] Цялото село на практика е под върховенството на Цариградската патриаршия - едно от малкото патриаршистки села в Кукушко. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Alikhodjalar) има 312 българи патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Крондирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война Крондирци попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Калиндрия.[7] В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Крондирци е представено като смесено местно-бежанско село с 96 бежански семейства и 366 души бежанци.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Крондирци
  •   Георги Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 3 солунска дружина[9]
  •   Георги Харисев (Георгиос Харисис), гръцки андарт
  •   Дино Крондирски, деец на ВМОРО, четник на Андон Кьосето, участник в сражението при Калиново в 1901 година,[10]
  •   Тома Мицев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 22 юни 1913 година[11]
Починали в Крондирци

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Наука и изкуство, 1971, с. 680, бел. 28. Посетен на 19.08.2018.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  7. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 61.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.