Крум Радонов

Български партизанин и политик

Крум Георгиев Хаджирадонов с псевдоним Бай Георги е български учител и деец на Българската комунистическа партия (БКП).

Крум Радонов
Български партизанин и политик
Роден
Починал
2002 г. (на 90 г.)
Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Работилвоенен деец • учител
Политика
ПартияБКП (1935 – 1986)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   (1966 – 1986)

Участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Командир на Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона, военен деец, офицер и генерал-лейтенант.[1] Брат му Христо Радонов също е генерал-лейтенант.

Биография

редактиране

Произход, образование и младежки години

редактиране

Крум Радонов е роден 8 март 1912 година в град Банско, Османската империя в семейството на Георги Хаджирадонов и Райна Хаджирадонова. Произхожда от семейство на дребни земеделци-собственици. През 1931 година завършва Неврокопското педагогическо училище. В периода 1931 – 1932 година работи като учител. В 1934 година завършва Школата за запасни офицери в София. Става член на РМС през 1932 година и на БКП (т.с.) през 1934 г. От 1932 година получава смъртна присъда от ВМРО. Между 1935 и 1938 година отново е учител. В 1939 – 1941 година учи строително инженерство[2] в Бърно и Братислава. В Братислава през 1940 година е секретар на българската студентска комунистическа организация (БСКО) и с.т. член на БОНСС.

От 22 юни 1941 година става нелегален и се връща в България. На 11 юли се свързва с Иван Козарев и става един от създателите на Разложката партизанска чета, а от април 1943 година – Партизански отряд „Никола Парапунов“.[3] В 1943 година военнополевия съд в Неврокоп го осъжда задочно на смърт. От март 1944 г. командва Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона, от август е и заместник-командир на Рило-Пиринския партизански отряд. В 1944 – 1945 година е член на горноджумайския областен комитет на БРП (к.)[4].

Военна и политическа дейност

редактиране

След 9 септември 1944 година е офицер в Българската армия. Участва във войната срещу Нацистка Германия като командир на двадесет и втора македонска бригада[5]. През 1950 г. завършва курс за старши офицери във Военната академия „Фрунзе“ в СССР. До 1952 г. е бил началник на Управление „Бойна подготовка“ в Генералния щаб. Между 1952 и 1953 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. По-късно командва съединение, заместник-командир на отделение и заместник-началник на Главното политическо управление (1957 – 1960), инспектор на специален отдел във военното министерство (1960 – 1962), началник на Организационно-мобилизационното управление на ГЩ (1962 – 1966), заместник-началник на Генералния щаб (1966 – 1973). Излиза в запаса през 1973 г. Генерал-майор от 18 юни 1956 г. Военно звание генерал-лейтенант от 1964[6]. Народен представител от Благоевградски окръг. Командир на операция „Българска слава“ (1958 – 1982).

Крум Радонов умира през 2002 г. в София.

С указ № 435 от 7 март 1972 година е провъзгласен за „Герой на социалистическия труд“, а от 1982 година – за „Герой на Народна република България“. Носител е на Орден „Георги Димитров“ (1972, 1982), „НРБ“ – I степен (1959, 1962, 1964, 1969)[7], орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I ст. (1945), орден „9 септември 1944 г.“, I ст. (1956) и съветските „Отечествена война“, I ст. (1969), „Дружба между народите“ (1974) и „Октомврийска революция“ (1976).[8]

Автор е на мемоарната книга „Спомени“.[9] Участва активно в дискусията за Никола Вапцаров. Дарява родната си къща в Банско и през 2007 г. в нея е открит Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“.

Външни препратки

редактиране
  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 362. Посетен на 4 септември 2015.
  2. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 28, Протокол № 7 от 20 януари 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за присъдите по процесите срещу регентите, съветниците на царя, правителства преди 9 септември 1944 г., народните представители, с. 1.
  3. „История на антифашистката борба в България“, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 99
  4. Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13. Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК. Приложени списъци с биографични данни за съставите на областните партийни комитети във Варна, Горна Джумая и София. 21 ноември 1944 г.
  5. Протокол № 75 от 31 май 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 27
  6. Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 18
  7. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 г., с. 659 – 660.
  8. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 37
  9. Радонов, Крум. „Спомени“, Военно издателство, София, 1973 г.