Тази статия е за селото в България. За града в Сърбия вижте Крушевац.

Крушевец е село в Югоизточна България. То се намира в Община Созопол, област Бургас.

Крушевец
Общи данни
Население938 души[1] (15 декември 2023 г.)
17,7 души/km²
Землище52,94 km²
Надм. височина197 m
Пощ. код8148
Тел. код05913
МПС кодА
ЕКАТТЕ40124
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Созопол
Тихомир Янакиев
(БСП за България; 2019)
Кметство
   кмет
Милка Стамболиева (БСП)
Крушевец в Общомедия

География редактиране

Село Крушевец е разположено на северния склон на Босненския рид в Странджа планина. Намира се на главния път Малко Търново - Бургас, на 25 км от Приморско, на 11 км от село Ново Паничарево и 13 км от село Ясна поляна. Разстоянието до областния център Бургас е 30 км.

Землището на селото е предимно хълмисто с надморска височина от 200 до 280 метра. В западния край на Крушевец тече река Изворска (Селската ряка), а на километър източно - река Ропотамо (Церовската ряка).

История редактиране

Едни от първите данни за селото, с тогавашно име Кайряк, датират от 1499 г., когато вследствие на непрестанен тормоз от страна на турците, в него се заселват последните семейства от съседното село Дерекьой. През следващите две столетия селището неколкократно променя местоположението си по различни причини, главната от които е набезите на башибозук.

В началото на XVII век населението надхвърля 400 души, живеещи в над 80 къщи. През 1715 г. жителите успешно отблъскват поредната разбойническа атака, което допълнително озверява нападателите и те превръщат нападенията си в системни. В късната есен на 1721 г. Кайряк е напълно обкръжено от множество организирани турски бандитски групи и въпреки отчаяната съпротива на жителите, след зверско клане и плячкосване, продължили цяла нощ, селото е подпалено от всички страни. Всичко изгаря до основи. Успяват да се спасят само няколко семейства. Местността, където се е намирало унищоженото село е наречена „Калъч юрт“ - заради изкланото население и изгореното селище. Намира се в Крушевското землище (близо до сегашния язовир).

През 1723 - 1724 г. оцелелите семейства от клането (Вълковци, Тодоровци, Тонювци, Чобан Нонювци, Карапиперовци, Стоевци), се заселват на мястото, където и понастоящем се намира село Крушевец.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 840
Българи 391
Турци 139
Цигани 307
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Религии редактиране

Православие и ислям.

Първата православна църква в селото е построена през 1820 г.

Мюсюлманското население на Крушевец са пришълци, изселени при строителството на язовирите в Кърджалийско. през 50-те и 60-те години на ХХ век.

Литература редактиране

  • Сенките на прадедите. Крушевец: Бит и душевност. Съст. Любен Петков. Бургас, изд. Либра Скорп, 2008.

Личности редактиране

Родени в Крушевец
Починали в Крушевец

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.