Крушевец
Тази статия е за селото в България. За града в Сърбия вижте Крушевац.
Крушевец е село в Югоизточна България. То се намира в Община Созопол, област Бургас.
| Крушевец | |
 | |
  Крушевец  Крушевец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 933 души[1] (15 март 2024 г.) 17,6 души/km² |
| Землище | 52,94 km² |
| Надм. височина | 197 m |
| Пощ. код | 8148 |
| Тел. код | 05913 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 40124 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Созопол Тихомир Янакиев (БСП за България; 2019) |
| Кметство – кмет | Милка Стамболиева (БСП) |
| Крушевец в Общомедия | |
География редактиране
Село Крушевец е разположено на северния склон на Босненския рид в Странджа планина. Намира се на главния път Малко Търново - Бургас, на 25 км от Приморско, на 11 км от село Ново Паничарево и 13 км от село Ясна поляна. Разстоянието до областния център Бургас е 30 км.
Землището на селото е предимно хълмисто с надморска височина от 200 до 280 метра. В западния край на Крушевец тече река Изворска (Селската ряка), а на километър източно - река Ропотамо (Церовската ряка).
История редактиране
Едни от първите данни за селото, с тогавашно име Кайряк, датират от 1499 г., когато вследствие на непрестанен тормоз от страна на турците, в него се заселват последните семейства от съседното село Дерекьой. През следващите две столетия селището неколкократно променя местоположението си по различни причини, главната от които е набезите на башибозук.
В началото на XVII век населението надхвърля 400 души, живеещи в над 80 къщи. През 1715 г. жителите успешно отблъскват поредната разбойническа атака, което допълнително озверява нападателите и те превръщат нападенията си в системни. В късната есен на 1721 г. Кайряк е напълно обкръжено от множество организирани турски бандитски групи и въпреки отчаяната съпротива на жителите, след зверско клане и плячкосване, продължили цяла нощ, селото е подпалено от всички страни. Всичко изгаря до основи. Успяват да се спасят само няколко семейства. Местността, където се е намирало унищоженото село е наречена „Калъч юрт“ - заради изкланото население и изгореното селище. Намира се в Крушевското землище (близо до сегашния язовир).
През 1723 - 1724 г. оцелелите семейства от клането (Вълковци, Тодоровци, Тонювци, Чобан Нонювци, Карапиперовци, Стоевци), се заселват на мястото, където и понастоящем се намира село Крушевец.
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 840 |
| Българи | 391 |
| Турци | 139 |
| Цигани | 307 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Религии редактиране
Православие и ислям.
Първата православна църква в селото е построена през 1820 г.
Мюсюлманското население на Крушевец са пришълци, изселени при строителството на язовирите в Кърджалийско. през 50-те и 60-те години на ХХ век.
Литература редактиране
- Сенките на прадедите. Крушевец: Бит и душевност. Съст. Любен Петков. Бургас, изд. Либра Скорп, 2008.
Личности редактиране
- Родени в Крушевец
- Любен Петков (1939 - 2016), писател
- Руси Петров (р. 1944-2023), световен шампион по борба, бивш кмет на селото
- Починали в Крушевец
- Георги Нанкин (1876 - 1957), деец на ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
