Ясна поляна
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ясна поляна.
Ясна поляна е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, област Бургас.
| Ясна поляна | |
|---|---|
 Кметството в село Ясна поляна | |
  Ясна поляна  Ясна поляна | |
| Общи данни | |
| Население | 695 души[1] (15 септември 2022 г.) 12,5 души/km² |
| Землище | 55,5 km² |
| Надм. височина | 60 m |
| Пощ. код | 8147 |
| Тел. код | 05504 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 87655 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Приморско Димитър Германов (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Ясна поляна Георги Георгиев (ВМРО-БНД, ОЗ) |
| Ясна поляна в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Разположено в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска. В северния край на селото минава и река Ропотамо. Обградено е от вековни гори, наричани от местното население лонгузи. Селото се намира на 12 km от общинския център Приморско, на 16 km от Китен и на 36 km от областния център Бургас.
През 1970-те години около селото (на 5 km) е построен вторият по големина язовир в област Бургас – язовир „Ясна поляна“, който осигурява питейната вода на Южното Черноморие.
ИсторияРедактиране
Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек. Сегашното си име дължи на писателя Лев Толстой. В началото на 20 век група млади интелигенти от всички краища на България създават толстоистка колония в селото, поддържаща кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. Комуната е била силно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. Когато през 1934 г., възниква въпросът за преименуване на селото с българско име, по предложение на местния учител Андрей Ненов то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна.
ЗабележителностиРедактиране
- Музеи
В селото има музей, една част от който е посветена на Лев Толстой и неговите последователи – толстоистите. Приятна изненада представлява другата етнографо-историческа част – старите дървени рала, становете и огромните делви.
- Аязмо и параклис
На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „Св. св. Константин и Елена“. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото, палят свещи в параклиса, „борят“ яйца, яде се козунак и „странджански дядо“, и се налива от лечебната вода.
Толстоистка колонияРедактиране
Толстоистката колония се основава през 1906 г., като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Колонистите се прехранват основно със земеделие, като обработват земята без животни и спазват принципите на толстоисткото движение. Колонията се разпада през октомври 1908 г., но остава трайни спомени сред жителите на селото.
Редовни събитияРедактиране
- В селото ежегодно се провежда международен симпозиум по скулптура, дърворезба и борби.
- На ежегодния панаир за празника на Св. Константин и Елена се събират земляците и се провеждат пищни тържества с богата фолклорна програма.
- Редовно се провеждат сбирки на Тракийското дружество.
ДругиРедактиране
- Населението изповядва православно християнство
- Местната битова фолклорна група активно участва във всички местни и национални конкурси за народна песен и изяви.
- През летния сезон кипи активен селски еко-туризъм, с организирани групи и индивидуални туристи.
- В селото има „новоселци“ от Великобритания.
- През летния сезон се организират театрални представления на открито с международно участие.
КухняРедактиране
Ясна поляна е едно от малкото населени места в България, където можете да опитате истинско домашно приготвен „странджански дядо“. Процедурата на приготвяне трае средно 5 месеца – от ноември-декември до Великден, когато се разрязва от стопанина на къщата.
ЛичностиРедактиране
- Георги Киранков, български революционер, деец на ВМОРО[2]
- Стамо Грудов, български революционер, деец на ВМОРО
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.
