Ясна поляна

селище в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Ясна поляна.

Ясна поляна е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, област Бургас.

Ясна поляна
Кметството в село Ясна поляна
Кметството в село Ясна поляна
Общи данни
Население687 души[1] (15 декември 2023 г.)
12,4 души/km²
Землище55,5 km²
Надм. височина60 m
Пощ. код8147
Тел. код05504
МПС кодА
ЕКАТТЕ87655
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Приморско
Иван Гайков
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Ясна поляна
Георги Георгиев
(ВМРО-БНД, ОЗ)
Ясна поляна в Общомедия

География редактиране

Разположено в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска. В северния край на селото минава и река Ропотамо. Обградено е от вековни гори, наричани от местното население лонгузи. Селото се намира на 12 km от общинския център Приморско, на 16 km от Китен и на 36 km от областния център Бургас.

През 1970-те години около селото (на 5 km) е построен вторият по големина язовир в област Бургас – язовир „Ясна поляна“, който осигурява питейната вода на Южното Черноморие.

История редактиране

Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек. Сегашното си име дължи на писателя Лев Толстой. В началото на 20 век група млади интелигенти от всички краища на България създават толстоистка колония в селото, поддържаща кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. Комуната е била силно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. Когато през 1934 г., възниква въпросът за преименуване на селото с българско име, по предложение на местния учител Андрей Ненов то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 684
Българи 254
Турци 10
Цигани 11
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 406

Забележителности редактиране

 
Паметна плоча на мястото на къщата на Стамо Грудов
Музеи

В селото има музей, една част от който е посветена на Лев Толстой и неговите последователи – толстоистите. Приятна изненада представлява другата етнографо-историческа част – старите дървени рала, становете и огромните делви.

Аязмо и параклис

На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „Св. св. Константин и Елена“. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото, палят свещи в параклиса, „борят“ яйца, яде се козунак и „странджански дядо“, и се налива от лечебната вода.

Толстоистка колония редактиране

Толстоистката колония се основава през 1906 г., като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Колонистите се прехранват основно със земеделие, като обработват земята без животни и спазват принципите на толстоисткото движение. Колонията се разпада през октомври 1908 г., но остава трайни спомени сред жителите на селото.

Редовни събития редактиране

  • В селото ежегодно се провежда международен симпозиум по скулптура, дърворезба и борби.
  • На ежегодния панаир за празника на Св. Константин и Елена се събират земляците и се провеждат пищни тържества с богата фолклорна програма.
  • Редовно се провеждат сбирки на Тракийското дружество.

Други редактиране

  • Населението изповядва православно християнство
  • Местната битова фолклорна група активно участва във всички местни и национални конкурси за народна песен и изяви.
  • През летния сезон кипи активен селски еко-туризъм, с организирани групи и индивидуални туристи.
  • В селото има „новоселци“ от Великобритания.
  • През летния сезон се организират театрални представления на открито с международно участие.

Кухня редактиране

Ясна поляна е едно от малкото населени места в България, където можете да опитате истинско домашно приготвен „странджански дядо“. Процедурата на приготвяне трае средно 5 месеца – от ноември-декември до Великден, когато се разрязва от стопанина на къщата.

Личности редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.