Кръстава
Кръстава е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.
| Кръстава | |
|---|---|
  Кръстава  Кръстава |
|
| Общи данни | |
| Население |
1045 (ГРАО, 2015-03-15)* 1058 (НСИ) |
| Землище | 159,748 km² |
| Надм. височина | 1420 m |
| Пощ. код | 4647 |
| Тел. код | 035418 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 41136 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
|
Община - кмет |
Велинград Костадин Коев (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Кръстава Салих Узунов (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Село Кръстава се намира в планински район, на 26 км.от гр. Велинград, западно посока град Сърница и на 35 км от град Якоруда, източно селото се намира в най-западната част на област Пазарджик. Планинска местност съставена предимно от борови и смърчови гори. Идеално място за излети и любители на планината, от околностите на селото се виждат три планини Рила, Пирин, Родопи, както и върховете Мусала, Вихрен, Голяма Сютка и Малка Сютка.
ИсторияРедактиране
Като населена местност съществува от 1790 г. Кметство е от 1979 г. До 1912 г. над селото е имало българска застава. Като село се е обособило на 24 октомври 1975 г. През 1978 г. се присъединяват и местностите Крантийте и Горица (Асанова), които сега са и махали.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Кръстава (Крастава) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.[1]
Културни и природни забележителностиРедактиране
В близост до Кръстава се намират останки от старинна крепост наречена Калята. Местните разказват легендата за пещера пълна със злато, но прокълната.
Религия. Хората са мюсюлмани по вероизповедание. Те са етнически българи, които изповядват исляма – българомохамедани (помаци). Техният майчин език е български, а голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор.[редактиране | редактиране на кода]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
