Кръстьо Мирски (политик)

български общественик и политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Кръстьо Мирски.

Кръстьо Иванов Мирски (също и Кръстю Мирский) е виден български общественик, публицист и книжовник, един от първите преводачи на Шекспир в България.[1]

Кръстьо Мирски
български политик
Роден
Кръстьо Иванов Мирски
1852 г.
Починал
7 май 1920 г. (68 г.)
Политика
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
I ОНС   III ОНС   IV ОНС   IV ВНС   VIII ОНС   XIV ОНС   
Семейство
СъпругаСтефания Икономова-Мирска
ДецаХристо Мирски
Кръстьо Мирски в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 15 януари 1852 г. в Котел, в рода на Гаврил Кръстевич.

Според Антон Борлаков, в края на османския период Кръстьо Мирски учителства в Добруджа.[2] Преселва се във Варна през ноември 1878 г. и четири десетилетия е в центъра на обществения живот в града. Става член на Демократическата партия.[3] Председател на Балчишкия окръжен съд.[4] На 8 юли 1880 г. е назначен за председател на Варненския апелативен съд.[4][5] и за народен представител в Третото, Четвъртото, Осмото и Четиринадесетото обикновено народно събрание и в Четвъртото велико народно събрание.

 
Паметната плоча на Кръстьо Мирски във Варна, ул. „Кръстю Мирски“ 5

Кръстьо Мирски има съществени заслуги към културния живот на Варна.[6]. Той и брат му Никола Мирски откриват първата книжарница във Варна (12 юни 1879).[7] Оказва съдейства за пренасянето в града на печатницата на Райко Блъсков. Има големи заслуги и за развитието на театралното дело. Става два пъти кмет на Варна в периодите 1888 – 1890 год.[8] и 1905 - 1906 год.[9][10] Един от създателите на Книжевната дружина във Варна, която е първообраз на варненската библиотека.[11] По време на своето кметуване допринася за благоустрояването на град Варна и съдейства за културно-просветното развитие. Построяват се училищата „Св. Кирил“, „Св. Наум“, разширява се училище „Св. Методий“. Изграждат се и първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морски курорт. Кръстьо Мирски способства за изготвянето на първия план за разширение на Морската градина, строежа на часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.

Кръстьо Мирски е един от първите членове на Българската академия на науките. Автор е на повече от 250 статии, книги, учебници и преводна литература. Умира на 7 май 1920 г.[12]

Източници

редактиране
  1. Варненски общински вестник, бр. 10, 10 май 1889, стр.4
  2. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.2
  3. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 09 / 07 февруари 1902 г., стр. 1
  4. а б Варна след 1876. Глава втора. Обществено-политически промени 1878 - 1881 // varna-bg.site.
  5. Нова България седмичен вестник за политика и книжевност / Димитър Георгиев - Варна; печ. Хр. Н. Войников / бр. 19, 12 март 1888, стр.2
  6. Кръстьо Мирски – информация на сайта на община Варна
  7. 140 години от откриването на първата книжарница във Варна // moreto.net. 12 юни 2019. Посетен на 5 март 2023.
  8. Варненски общински вестник, брой 1, 01 ноември 1888, стр.1
  9. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна
  10. Община Варна. Кметове на Варна
  11. Кръстьо Мирски // europeana.eu. Посетен на 10 януари 2023.
  12. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 459.
Харалан Ангелов Кмет на Варна (17 април 1888 – 1890) Иван Мънзов
Ангел Пюскюлиев Кмет на Варна (17 септември 1905 – 1906) Ангел Пюскюлиев