Кръчма
Кръчма (също пивница, механа, кръчмарница) е заведение, в което се продават и консумират алкохолни напитки,[1] (понякога и храна), играят се карти за игра, табла, и се разговаря на различни теми от политика, култура и обикновено ежедневие.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Ardzhansko_ezero-tabela.jpg/220px-Ardzhansko_ezero-tabela.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5a/PubFromLeshtenBulgaria.jpg/220px-PubFromLeshtenBulgaria.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Skopje_IWW_Krachma_Ivan_Yordanov.jpg/220px-Skopje_IWW_Krachma_Ivan_Yordanov.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/PubTable.jpg/220px-PubTable.jpg)
История
редактиранеКръчмите съществуват още от Античността. По времето на пика на Римската империя търговията е добре развита и има множество сведения за крайпътни заведения /ханове/, където присъства и прототипа на кръчмата, където е можело да се поръча алкохол и да се социализираш с другите пътници – гости на хана.
Първата кръчма извън хановете на търговските пътища е открита през второто десетилетие след Христа в гр. Помпей. Заради вулкана, изригнал 60 г. по-късно и запазил го в тогавашния му бляскав вид и до днес, учените са разкрили действителното място на първата древна градска кръчма, която е сред основните забележителности из руините на Помпей.
Сградата е била със стандартна за времето си архитектура – без специален дизайн. Главното помещение е било квадратно на форма и голямо 91 m². Имало е 2 странични помещения – наполовина по-малки от главната зала и отделно помещение за приготвянето на храната и алкохола.
По стара римска традиция от това време в помещенията за посетители били инсталирани и специални отвеждащи канали, в които можело да се повръща по време на пиршеството.
Литература
редактиранеКръчмите са основна сцена за събитията, които се разиграват в множество книги. Като се тръгне от малките парижки кръчми за пиене на калвадос в романите на Ерих Мария Ремарк, мине се през кръчмата, където капитан Ваймс от Светът на Диска на Пратчет си утолява мъката и се стигне до заветната кръчма, където Толкин описва как Фродо изчезва пред всички като си слага пръстена.
Една от известните кръчми в българската литература е тази на Странджата, описана от Иван Вазов в „Хъшове“ и „Немили-недраги“.
Бележки
редактиране- ↑ Речник на българския език, том 8, БАН, София, 1995, стр. 310-311.