Ктени

селище в Гърция

Ктени (на гръцки: Κτένι, катаревуса: Κτένιον , Ктенион) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Ктени
Κτένι
— село —
Гърция
40.1766° с. ш. 21.7729° и. д.
Ктени
Западна Македония
40.1766° с. ш. 21.7729° и. д.
Ктени
Кожанско
40.1766° с. ш. 21.7729° и. д.
Ктени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина680 m
Население55 души (2021 г.)

География

редактиране

Ктени е разположено на 680 m надморска височина,[1] на около 20 km южно от град Кожани, в подножието на планината Червена гора (Вуринос).[2]

Средновековие

редактиране

На хълм западно от селото са останките на средновековната Ктенийска крепост.[3]

В Османската империя

редактиране

В 1528 година Хтени има 70 домакинства с 315 жители.[4]

В 1649 година населението на Ктени се укрива в крепостта от албанска банда, която обаче я обсажда и след 3 месеца я превзема. В крепостта няма останки от църкви, което означава, че не имало постоянно селище или гарнизон.[3]

В края на ХІХ век Ктени е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ктени (Khténi) живеят 150 гърци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Стени има 75 гърци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хтени е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ктени (Κτένι), Кожанска каза, живеят 100 гърци елинофони християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стене (Stené) има 75 гърци.[9]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 150 жители.[10]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 150[1] 136[1] 183[1] 217[1] 243[1] 308[1] 210[1] 211[1] 152[1] 109 73 55

Основният селски празник е на Преображение Господне (6 август).[11]

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б Κάστρο Κτένι // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 ноември 2016.
  4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  8. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  11. Официален сайт на ном Кожани, архив на оригинала от 16 август 2011, https://web.archive.org/web/20110816215135/http://www.kozani.gr/tourism/index.php?option=com_content&task=view&id=44&Itemid=75, посетен на 11 юли 2010