Култов комплекс Каменица

мегалитно светилище

Култов комплекс Каменица (среща се на места още като – „Момини скали“) се намира на северозапад от село Старосел, (Община Хисаря, област Пловдив), по пътя, който води към връх Кози грамади, и е разположен в едноименната местност.[1]

Култов комплекс Каменица
Арката при Момини гърди
Арката при Момини гърди
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.5141° с. ш. 24.5711° и. д.
Култов комплекс Каменица
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Скално светилище
Епоха късна Желязна епоха

Описание и особеностиРедактиране

 
Култово съоръжение при Момини гърди

Местността представлява скалист разлат масив, който в западната си част е стръмен, с разнообразни скални форми (на тази свещена територията са регистрирани – пещера, скални арка, и множество изкуствени скални изсичания). Обектът е описан като светилище за пръв път от българския археолог Георги Китов по време на разкопките на тракийските могили край село Старосел.

През 2008 г. обектът е обходен от доц. Иван Христов, който забелязва наличието на кариери за камъни, използвани в различни исторически периоди. От особен интерес за археолозите са съзнателно изсечените форми в скалите, наблюдаващата се в южното подножие на масива на фрагментирана керамика от Желязната епоха и природният феномен – скална арка, като този елемент е един от най-често срещаните елементи при мегалитните светилища използвани от древнотракийските племена. (Арки в скалите се срещат се при множество древни сакрални паметници на териториите на Родопи, Пирин, Рила, Източна Стара планина, Странджа, района на градовете Тиквеш и Прилеп – в планините на Пелагония. Много изследователи изрично отбелязват, че ако се съди по откритите археологически материали, те са престанали да съществуват като култови обекти в края на Античната епоха. Най-близък аналог на арката при Момини гърди е Мегалитът над село Бузовград (Врата на богинята Майка).[2]

Според доц. Христов картирането на скалните паметници в землището на средногорските села и анализът на легендите, свързани с тях, показват един важен изследователски проблем, където е налице е налагането на определен мит върху естествения планински релеф, като природното се е превърнало в културно пространство чрез маркирането на определени, лесно забележими природни феномени с помощта на знаци: скални ями, фалическо издържани скали, скални процепи и арки.

Христов подчертава, че може да се обособи една специфична високопланинска зона, разположена в билната част на Същинска Средна гора (на върха на Свещената планина), където топонимията издава властването на върховни божества. Това е територията, контролирана през древността от Царете – херои на тракийското племе Одриси.[3]

Предания и легендиРедактиране

Според легендата местността Момини гърди е получила името си, след като млада мома скача от скалите, за да не попадне в ръцете на преследващите я турци.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. wikimapia.org – Тракийски култов комплекс Каменица (Храм на слънцето)
  2. Стоев, Ал., П. Мъглева, Д. Йотова. Мегалитният паметник край с. Бузовград, Община Казанлък – Вратата на богинята. – Известия на Старозагорския исторически музей, т.ІІІ, Стара Загора, 2008, 127 – 138
  3. Христов 2010: Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Oдриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. София, 2010, 132 – 156