Купидон (на латински: Cupido) в римската митология е богът на еротичната любов, която той разпалвал не само у хората, но и у другите богове. Той често е изобразяван като син на богинята Венера, с баща – богът на войната Марс, който рядко се споменава. В гръцката митология негов двойник е Ерос. Друго негово латинско име е Амур, което означава Любов. Амурите или амурините в по-късната терминология от историята на изкуството са еквивалент на гръцките ероси.

Купидон
Характеристики
Описаниеримски бог на еротичната любов
РодителиМеркурий, Марс
Венера, Диана
Купидон в Общомедия

Характеристика

редактиране
 
Класическа статуя на Купидон със своя лък

Въпреки че Ерос се появява в класическото гръцко изкуство като строен крилат младеж, по време на Елинистичния период той е все по-често изобразяван като пълничко момче. През това време, неговата иконография е допълнена от лък и стрела, които остават негов отличителен атрибут. Човек или дори божество, който е прострелян от стрелата на Купидон е изпълнен с неконтролируемо желание. Римският Купидон запазва тези характеристики, които продължават в изобразяването на множество от купидоните в Римското изкуство, както и в по-късната класическата традиция на Западното изкуство.[1]

Способността на Купидон да налага любов и желание играе подстрекателска роля в няколко митове и литературни сценарии. В Енеида на Вергилий, Купидон подсказва на Дидона да се влюби в Еней, което води до трагични резултати. Овидий прави Купидон покровител на любовните поети. Купидон е главен герой обаче само в традиционния разказ за Купидон и Психея, разказан от Апулей.

Купидон е трайно популярна фигура през Средновековието, когато под влияние на християнството той често притежава двойствена природа, както на божествената, така и на земната любов. А даже и по време на Ренесанса, когато е подновен интересът към класическата философия, тя го дарява със сложни алегорични значения. В съвременната популярна култура, Купидон е изобразяван стрелящ с лъка си с цел да вдъхновява романтичната любов, като често е използван за икона на празника „Свети Валентин“.

Култът към Купидон бил близко свързван с този към Венера, като него го почитали по-предано, отколкото нея. Освен това се предполагало, че силата на Купидон е даже по-велика, отколкото тази на майка му, тъй като той доминира над смъртта при Хадес, съществата на морето и боговете на Олимп. Някои от култовете към Купидон внушавали, че той, като син на Нощта и Ада, бил свързан с Хаоса, за да създава хора и богове, правейки боговете деца на любовта.

Изобразяване

редактиране
 
Amor Vincit Omnia (Любовта побеждава всичко) от Караваджо

В живописта и скулптурата Купидон е изобразяван като голо крилато момче, въоръжено с лък и много стрели. Традиционното християнско изображение на херувим е базирано на него. На бижута със скъпоценни камъни и други оцелели детайли той обикновено е показван забавляващ се с детска игра, понякога каращ обръч, хвърлящ стрели, ловящ пеперуда, или флиртуващ с нимфа. Често е изобразяван с майка си (в графичните изкуства това е почти винаги Венера), свирещ с тръба. Също така той е показван носещ шлем и щит, може би във връзка с „Omnia vincit amor“ на Вергилий или като политическа сатира за войни за любов или любов като война.

Купидон се среща като важен елемент в ариелската поезия, стиховете и разбира се, елегичната любов и метаморфната поезия. В епическата поезия, той е по-рядко срещан, но се появява в „Енеида“ на Вергилий, променен под формата на Асканий, вдъхновяващ любовта на Дидона. В по-късната литература, Купидон често е споменаван като непостоянен, игрив и опърничав. Той често е изобразяван, носещ два вида стрели: едните са със златни глави и вдъхват любов, а другите са с оловни глави и вдъхват омраза.

Най-добре познатата история, включваща Купидон, е историята за Купидон и Психея.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. This introduction is based on the entry on „Cupid“ in The Classical Tradition, edited by Anthony Grafton, Glenn W. Most, and Salvatore Settis (Harvard University Press, 2010), pp. 144 – 145.

Външни препратки

редактиране