Тази статия е за древногръцкия митологичен персонаж. За картагенския аналог вижте Танит.

Дидона (на латински: Dido) е митична царица и основателка на град Картаген. Дъщеря е на финикийския цар на Тир и е вдовица на жреца на Мелкарт (Херкулес) Акербас/Ацерба или Сихей, който е убит от брат ѝ Пигмалион заради богатството му, което Пигмалион поисква да присвои. След смъртта на мъжа си тя бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там купува от берберския цар Ярба земя. Според условията на сделката тя получава правото на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязва кожата на тънки ивици и така огражда много земя.

Дидона/Елиса
Основателка на Картаген
Досо Доси - картина от 16 век
Лични данни
Управление814 г. пр.н.е. - около 760 г. пр.н.е.
Роден
Тир, Финикия, днес Ливан
Починалаоколо 760 г. пр.н.е.
Картаген, Северна Африка, Магреб
Семейство
БракАцерба
ПотомциДидоните и пуните
ДинастияХирами
БащаСихей, евентуално Муто
Герб
Дидона/Елиса в Общомедия
Дидона и Еней

Според римската митология Дидона се влюбва в бягащия след Троянската война Еней. Най-ранният разработен сюжет за Дидона и Еней е в „Енеида“ на Вергилий.

Има няколко версии за смъртта ѝ. Според едната се самоубива след като изневерява на Еней. Според друга Еней е готов завинаги да остане с нея, но боговете му напомнят за дълга, заставяйки го да я изостави. Покорявайки се на волята им, Еней отплава за Италия, за да основе там династията на римските царе, положили основите на Древен Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. Умирайки, предсказва враждата между Рим и Картаген, залегнала в основата на Пуническите войни.

Дидона е спомената и от Данте Алигиери в „Рай“ от „Божествена комедия“.

Съдбата на Дидона и отношенията ѝ с Еней са сюжети за картини на Рубенс, поема на Г. Сакс, опери на Пърсел, Скарлати и Хайдн.

Дидона има сестра на име Анна.

Вижте също редактиране