Христо Иванов (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.
Христо Любомиров Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки[1] от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г. От 7 януари 2017 г. е ръководител на новообразуваната ПП „Да, България!“. Народен представител и председател на парламентарната група на „Демократична България“ в XLV народно събрание, XLVI народно събрание, XLVII народно събрание, XLVIII народно събрание и XLIX народно събрание.[2]
Христо Иванов | |
български политик и юрист | |
5 юли 2021 г. | |
Роден |
13 септември 1974 г.
|
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Политика | |
Партия | Да, България! |
Министър на правосъдието и заместник министър-председател на България | |
6 август 2014 – 7 ноември 2014 | |
Министър на правосъдието | |
7 ноември 2014 – 18 декември 2015 | |
Народен представител в: XLV НС XLVI НС XLVII НС XLVIII НС XLIX НС L НС | |
Семейство | |
Майка | Мария Бойкикева |
Други роднини | Недялко Бойкикев (дядо) Иван Бойкикев (прадядо) |
Христо Иванов в Общомедия |
Биография
редактиранеПроизход и ранни години
редактиранеХристо Иванов е роден на 13 септември 1974 година в София.[1] Баща му Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“, член е на Българската комунистическа партия (БКП). По майчина линия принадлежи към известен род от Македония, негов родственик е митрополит Натанаил Охридски. Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва в семейството на Недялко Бойкикев, комунист и политически емигрант, който малко по-късно загива в Голямата чистка. Тя идва в България след Деветосептемврийския преврат и работи като редактор в издателство. Член на БКП, в края на 80-те години Бойкикева участва в няколко дисидентски организации, за което е изключена от партията, но по-късно се връща в Българската социалистическа партия.
Иванов завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][3] Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, в САЩ в областта на правото и националната сигурност.[3]
Ранна кариера
редактиранеОт 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите.[1] От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.[1]
От 2002 г. е вписан като адвокат. През 2014 г., броени дни след като е назначен за служебен министър на правосъдието и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки, срещу него започва медийна кампания, в рамките на която става известно, че поради неплащане на членски внос в Софийската адвокатска колегия е бил глобяван нееднократно и накрая е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за времето от 28 март 2014 г. до 28 септември 2014 г.[4][5]
Български институт за правни инициативи
редактиранеОт 2006 г. до 2014 г.[6] е програмен директор на Фондация „Български институт за правни инициативи“, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.[1]
В периода 2008–2011 Иванов публикува кратки разкази под псевдонима Христо Бойкикев в различни онлайн издания. Сред тях са „Дарът“ (в. Сега, 2008), „Thanksgiving във Филаделфия“ (Епифании, 2010), „В Не-мястото“ (svobodata.com, 2011), „Inside” (Brown Bunny Magazine, 2011).[7][8][9]
През 2010 – 2011 година, със стипендия на американската програма за културен обмен „Фулбрайт“, преминава специализация в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в Съединените щати в правното училище на Американския университет във Вашингтон.[1][10]
Политическа дейност
редактиранеНа 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки. След края на мандата на служебния кабинет, на 8 ноември 2014 г. Иванов е избран от Народното събрание за министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – пост, който заема до 9 декември 2015 г., когато подава оставка[11] заради бламиране на съдебната реформа от страна на ГЕРБ[12].
На 9 декември 2016 г. заедно с Мануела Малеева и Кристиан Таков Иванов анонсира нов политически проект, чието начало е дадено по време на среща „Говорим за България“, проведена в Независим театър.[13][14]
Месец по-късно, на 7 януари 2017 г., учредява новата си партия, която се нарича Движение „Да, България“[15].
На 12 април 2018 г. заедно с Атанас Атанасов – председател на ПП „Демократи за силна България“ (ДСБ) и Владислав Панев – председател на ПП „Зелените“, представя ново политическо обединение „Демократична България“, което се обявява в опозиция на текущата власт и като алтернатива на партиите ГЕРБ, БСП и ДПС.[16]
На 7 юли 2020 г. Христо Иванов провежда акция по вода до местността Росенец (Бургаска област), където се оказа, че е ограничен достъпът на граждани до плаж, който е изключителна публична собственост. Акцията има голям отзвук и дава началото на поредица от протести в страната. След направени проверки достъпът до плажа е възстановен, а постройките, които са собственост на Ахмед Доган, се оказват без разрешителни.
В президентските избори за 2021 г. Иванов заявява, че „Демократична България“ подкрепя категорично кандидатурата на Лозан Панов.[17] Лозан Панов от своя страна публично обявява, че не е получил никаква подкрепа от ръководството на ДБ по време на изборите и говори за предателство на „Демократична България“.[18][19]
Критики и противоречия
редактиранеПрез 2020 г. в качество на опозиция Христо Иванов обявява, че предсрочните избори са най-нормалното нещо и белег за демокрация. Година по-късно, в качеството си на коалиционен партньор той отбелязва, че те клатят стабилността на управлението. За тази си позиция получава антинаградата „Златен скункс“ от „Господари на ефира“, за извършен гаф. Също така в началото на 2024 той се подписва под текст, в който Десислава Атанасова е наречен „опитен професионалист“ и я предлага за член на КС. От ИТН напомнят че през октомври 2020 той я е твърдял „Деси Атанасова и прочее калинки са готови да ни превърнат от прокурорска република в прокурорска монархия, за да обслужат тежките зависимости на Борисов. Тези хора са истински опасни!“[20]
Семейство
редактиранеЖенен, с две деца.
Родословие
редактиранеСтоян Станков Бойкикев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Манджуков | Бойкикева (1826 – ?) | Натанаил Охридски (1820 – 1906) | Златан Бойкикев (1822 – ?) | Петко Бойкикев | Владимир Бойкикев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Фон Хенделберг | Спас Манджуков (1869 – ?) | Петър Манджуков (1878 – 1966) | Иван Бойкикев (около 1860 – след 1907) | Никола Бойкикев | Никола Бойкикев (1863 – 1928 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Елеонора Коканова | Богдан Коканов | Недялко Бойкикев (1894 – ?) | Светослав Бойкикев (1901 – 1985) | Владимир Бойкикев (1897 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Невена Коканова (1938 – 2000) | Димитър Коканов (р. 1943) | Любомир Иванов | Мария Бойкикева (р. 1932) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Иванов (р. 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж Министерство на правосъдието 2014.
- ↑ Профил на народния представител Христо Иванов // Народно събрание. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ а б „Христо Иванов“ // „Официален сайт на ДА България“. Архивиран от оригинала на 2021-10-22. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)
- ↑ Министър Иванов потвърди новината на „Гласове“, че е с отнети адвокатски права, glasove.com, 8 август 2014 г.
- ↑ Справка по име[неработеща препратка] в сайта „Регистри на българската адвокатура.
- ↑ Годишен отчет на фондация „Български институт за правни инициативи“.
- ↑ Hristo Boykikev. Brown Bunny Magazine // Inside. 18 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 2021-06-23. (на английски)
- ↑ Христо Бойкикев. svobodata.com // В Не-мястото. 17 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 2021-06-23.
- ↑ Христо Бойкикев. Епифании // Thanksgiving във Филаделфия. 3 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 2021-06-23.
- ↑ The Fulbright Program 2014.
- ↑ Христо Иванов подаде оставка, Клуб „Z“, 9 декември 2015 г.
- ↑ ГЕРБ бламира съдебната реформа, Христо Иванов подаде оставка, mediapool.bg, 9 декември 2015 г.
- ↑ Христо Иванов обяви нов политически проект, в-к в. „Дневник“, 9 декември 2016 г.
- ↑ Има ли българска мечта – новото начало вдясно?, предаване по BiT, 9 декември 2016 (архивирано от оригинала).
- ↑ Новата партия „Да, България“ ще участва на предстоящите избори, БНР, интервю на Галя Митева, 22 декември 2016 г.
- ↑ Сформира се ново политическо обединение – „Демократична България“, vesti.bg, 13 април 2018 г.
- ↑ Зайцев, Валери. „Христо Иванов: С Лозан Панов имаме общи каузи“ // Novini.bg, 17 октомври 2021. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)
- ↑ Лозан Панов: Не усетих подкрепата на "Демократична България", btv новините, 19.11.2021 г.
- ↑ Панов: Не усетих подкрепа от "Демократична България", Mediapool, 19 ноември 2021
- ↑ https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/hr-ivanov-za-desislava-atanasova-kalinka-primer-za-profesionalizum
- Цитирани източници
- Христо Иванов. Заместник министър-председател и министър на правосъдието // mjs.bg. Министерство на правосъдието, 2014. Архивиран от оригинала на 2014-09-27. Посетен на 2014-09-27.
- Congratulations to the three #Fulbright alumni... // facebook.com/fulbright. The Fulbright Program, 2014. Посетен на 2020-08-09. (на английски)