Отваря главното меню

Кучевище или Кучевища (на македонска литературна норма: Кучевиште; на сръбски: Кучевиште или Kučevište) е село в Северна Македония, на 15 km северно от Скопие.

Кучевище
Кучевиште
— село —
Поглед на село Кучевище с църквата „Свети Спас“
Поглед на село Кучевище с църквата „Свети Спас“
North Macedonia relief location map.jpg
42.1097° с. ш. 21.418° и. д.
Кучевище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 535 m
Население (2002) 3167 души
МПС код SK
Кучевище в Общомедия
Селяни от Кучевище в 1900 година
Стенопис от „Въведение Богородично“

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Църногория — югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, община Чучер. Надморска височина от 530 до 620 m. Край селото е разположен Кучевищкият манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“.

ИсторияРедактиране

СредновековиеРедактиране

В селото има голяма средновековна църква „Въведение на Света Богородица“, наричана „Свети Спас“, със стенописи от три периода – XIV до XVIII век. Тя е построена и зографисана между 1321 и 1331 г. със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.

Предполага се също, че около 1330 г. ктитор на църквата е бил Михаил Асен (починал след 1345 г.), първороден син на Иван II Асен и внук на Мицо, който по време на въстанието на Ивайло дори станал български цар под името Иван III Асен (1279-1280).

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Кучевища е българско село в Скопска каза на Османската империя.

В 1881 година селото е нападнато и обрано от албански башибозук.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кучевища е село, населявано от 1200 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година[4]. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучевища има 1440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

В Сърбия и ЮгославияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кучевище (Kučevište) като сръбско село.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кучевища като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Кучевище има 3167 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 1460
албанци 0
турци 0
роми 4
власи 15
сърби 1654
бошняци 1
други 33

ЛичностиРедактиране

Родени в Кучевище
Свързани с Кучевище
  •   Исайя Путов – Йоаникий, свещеник в Кучевище, след като овдовява се замонашва в селския манастир и става игумен, през 1826 година открива килийно училище там[11]

ЛитератураРедактиране

  • П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418;
  • В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58;
  • Ив. Ђорђевић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у селу Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.

БележкиРедактиране

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 11878 - 1912, част втора, стр. 296.
  5. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  10. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 294.


Населени места в Община Чучер  
Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци