Отваря главното меню

Кърджалийски отряд (български)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджалийски отряд.

Кърджалийският отряд е българско военно формирование, формирано и действало по време на Балканската война (1912-1913).

Кърджалийски отряд
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 11 октомври 1912 - 13 декември 1912
Държава България
Клон Армия
Тип Пехота
Битки/войни Бой при Местанлъ и Битка при Балкан Тореси в Балканската война
Командири
генерал-майор Никола Генев

ФормиранеРедактиране

Отрядът е формиран на 11 октомври 1912 г. под името Кърджалийски гарнизон в състав 3-та и 4-та дружини (от 40-ти пехотен полк), 1/2 нестроева рота, картечна рота, телефонна команда и парков взвод от 40-ти пехотен полк и 4-то планинско нескорострелно отделение. На 16 октомври към него се присъединяват 4-та погранична рота, 7-ма погранична дружина, 10-та и 16-та опълченски и 10-та допълваща дружина. На 31 декември 1912 г. щабът на отряда се преименува в щаб на Македоно-Одринското опълчение.[1]

Боен пътРедактиране

Управлението на отряда поема началникът на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев.

В 12 часа на 29 октомври 1912 г. от Лозенград началник-щабът на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев изпраща телеграма до началника на Македоно-Одринското опълчение генерал-майор Генев в Кърджали със заповед незабавно да настъпи през Мастанлъ - Гюмюрджина за Дедеагач. Задачата на отряда е да бие и разпръсне събралите се в този край башибозуци и редовни войски, да умиротвори областта и да завладее Дедеагач[2]

В битката при Балкан Тореси на 7 ноември противникът е изтласкан и на 8 ноември отрядът завладява Гюмюрджина без бой. След поражението си в Родопите остатъците от корпуса на Явер паша се оттеглят към долното течение на Марица. Кърджалийският отряд ги преследва. На 14 ноември наближава от запад и юг Мерхамлъ, с което спомага за пленяването на корпуса[3].

БележкиРедактиране

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 189 бел. 61
  2. Дървингов, П., „История на Македоно-Одринското опълчение: Том първи“, София, 1919, Държавна печатница
  3. Пейчев, А. и др, „1300 години на стража“, София, 1984, Военно издателство, стр. 236