Кърла̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Кърланово
Изглед от Кърланово
Изглед от Кърланово
България
41.5442° с. ш. 23.4177° и. д.
Кърланово
Област Благоевград
41.5442° с. ш. 23.4177° и. д.
Кърланово
Общи данни
Население27 души[1] (15 март 2024 г.)
5 души/km²
Землище5463 km²
Надм. височина632 m
Пощ. код2820
Тел. код07437
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ40926
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

География редактиране

Село Кърланово се намира в планински район.

История редактиране

До 1912 година селото има паралелно име Златков чифлик или Златково,[2] произхождащо от злато.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Златко (Zlatko) е посочено като село с 16 домакинства и 50 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Златково е 120 души, всички българи-християни, а на Кърланово е 192 души, всички българи-християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 36
Българи 36
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Личности редактиране

Родени в Кърланово
  •   Георги Манолов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, убит на 6 (8) юли 1913 година на връх Говедарник[8]
  •   Григор Беганов (1891 – 1944), български революционер от ВМРО
  •   Панайот Ангов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, четата на Дончо Златков[8]
Починали в Кърланово

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 645.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  9. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 199, ISBN 978-619-00-1431-7.