Кърланово
Кърла̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
| Кърланово | |
|---|---|
 Изглед от Кърланово | |
  Кърланово  Кърланово | |
| Общи данни | |
| Население | 28 души[1] (15 септември 2022 г.) 5,19 души/km² |
| Землище | 5463 km² |
| Надм. височина | 632 m |
| Пощ. код | 2820 |
| Тел. код | 07437 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40926 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
География Редактиране
Село Кърланово се намира в планински район.
История Редактиране
До 1912 година селото има паралелно име Златков чифлик или Златково,[2] произхождащо от злато.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Златко (Zlatko) е посочено като село с 16 домакинства и 50 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Златково е 120 души, всички българи-християни, а на Кърланово е 192 души, всички българи-християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население Редактиране
Етнически състав Редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 36 |
| Българи | 36 |
| Турци | - |
| Цигани | = |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности Редактиране
- Родени в Кърланово
Георги Манолов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, убит на 6 (8) юли 1913 година на връх Говедарник[8]- Григор Беганов (1891 - 1944), български революционер от ВМРО
- Панайот Ангов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, четата на Дончо Златков[9]
- Починали в Кърланово
- Стефан Кръстев-Пиперката (? – 1923), светиврачки околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация[10]
Бележки Редактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 645.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 - 141.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 199, ISBN 978-619-00-1431-7.
