Кърмища или Кръмча (на гръцки: Μεσόβουνο, Месовуно, катаревуса: Μεσόβουνον, Месовунон, до 1928 година Κρίμσια, Кримисия,[1]на турски: Kırımşa, Къръмша) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

Кърмища
Μεσόβουνο
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областКаракамен
Надм. височина989 m
Население407 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио) в долината на река Делова (Аспропотамос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Кърмища е турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКрмско като българско село.[2] Към 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кръмча живеят 1260 турци.[3] Според гръцка статистика от 1904 година в Кримца живеят 1700 турци.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кърмища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кръмча (Крмча) има 25 къщи турци.[5] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 220 бежански семейства с 805 души.[6]

В 1927 година селото е прекръстено на Месовунон.[7] Днес мнозинството от населението на Кърмища са понтийски гърци, които говорят понтийски език.

На 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с негушкото Горно Шел, от другата страна на билото на Каракамен.[8]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 515 407

ЛичностиРедактиране

Родени в Кърмища

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.[неработеща препратка]
  3. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  8. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009