Къща музей „Димчо Дебелянов“
Къщата музей „Димчо Дебелянов“ е родният дом на поета Димчо Дебелянов. Сградата е строена от дядо му Динчо Дебелян (чието име носи и той) през 1830 година.
| Къща музей „Димчо Дебелянов“ | |
| Музеи в България | |
 исторически музей паметник на културата с национално значение[1] | |
| Местоположение | Копривщица,  България |
|---|---|
| Тематика | поезия |
| Основан | 1957 г. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | ул. „Димчо Дебелянов“ 6 |
| Сайт | Официален уеб сайт E-mail: debelyanov_museum@abv.bg |
 Местоположение в Копривщица | |
| Къща музей „Димчо Дебелянов“ в Общомедия | |
История на музея редактиране
До 50-те години на XX век къщата е в крайно тежко състояние и запустяла.[2] Заслугата тя да бъде възстановена като музей на Димчо Дебелянов е на архитект Вельо Дебелянов, преотстъпил собствеността и изготвил плановете за реставрация.[3] Родният дом на поета е възстановен през 1957 г., а на следващата година е превърнат в музей с подредена експозиция от снимки и документи, свързани с неговия живот и поезия.[4]
Възстановяването на къщата е осъществено с решение на Министерския съвет. Ръководител на мероприятието е арх. Вельо Дебелянов с помощник арх. Д. Василева, технически ръководител е копривщенеца арх. Янчо Стоичков. Помага със съвети, спомени и дарява лични вещи на поета сестра му Мария Дебелянова-Григорова.[5]
Тържествата по повод откриването на музея са в двора на къщата и започват със слово на директора на Дирекция на музеите в Копривщица Петко Теофилов. Слово произнася Павел Матев, като секретар на Съюза на българските писатели. Председателят на Околийския народен съвет – Пирдоп Димитър Самодивкин прерязва трибагрената лента и обявява музея за открит. След разглеждането на експозицията има поклонение на гроба на поета. Там слово произнася писателят Веселин Андреев. Както и при освещаването на паметника през 1934 година, са хвърлени венци от прелитащ самолет. Единият от тях пада точно върху паметника. Вечерта на същия ден в градското читалище е изнесен музикално-поетичен рецитал, съставен по творби на Димчо Дебелянов. Скромно присъствие на откриването на музея има и възлюблената на поета Иванка Дерменджийска-Горинова.[5]
През 1967 г. в добре поддържания двор е поставен преместеният от гробищния парк на храм „Успение Богородично“ оригинал на скулптурната фигура „Майка“, дело на професор Иван Лазаров.[6]
В музея се провеждат ежегодно през август „Дебелянови вечери“ с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ (от 2015 на всеки две години), съпътствани с литературни четения и музикални концерти.[7]
Къщата музей „Димчо Дебелянов“ и Дирекцията на музеите са инициатори за изработването на медал за отличие на Националния студентски конкурс „Димчо Дебелянов“. Проектът е на Павел Койчев и е отлят в Монетния двор.[8]
Посетителите и ценителите могат да чуят стиховете на поета в изпълнение на български артисти на български, руски, английски, немски и френски.[5]През годините уредници на музея са били Тодор Тумангелов, Александър Божинов, Георги Белстойнев, Славимир Генчев (1977 – 1980), Валери Калонкин и Дойчо Иванов (2003 – 2019).
Сътрудничество с музей „Димчо Дебелянов“ редактиране
| Предоставени услуги[5] | |
|---|---|
| пълна био и библиография за Димчо Дебелянов | |
| консултантска помощ | |
| Организирани мероприятия | |
| литературни вечери | |
| литературни четения | |
| литературни чествания | |
| премиери на книги | |
| изнасяне на уроци | |
| провеждане на беседи, семинари и диспути | |
| Осигурени възможности | |
| лятна читалня и работа с богат архив от документи | |
| условия за научно-изследователска работа | |
| отмора и наслада в „тихия двор с белоцветните вишни“ | |
Срещу музея се намира Художествената галерия „Палавееви къщи“.
Къщата е на улица „Димчо Дебелянов“ № 6 и се стопанисва от Дирекцията на музеите в Копривщица.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
- ↑ Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. София 1926
- ↑ Duma.bg. Петра Ташева. Как Копривщица стана град-музей. Посетен на 15 август 2021
- ↑ Direkciamuzei.com. Къща музей Димчо Дебелянов/ Посетен на 31 юли 2021
- ↑ а б в г Иванов, Дойчо. По историята на Димчовия музей // 9 март 2017. Посетен на 20 юни 2022.
- ↑ Словото. Българска виртуална библиотека. Дойчо Иванов. Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021
- ↑ Mc.government.bg. Дебелянова вечер. Връчване на Национална литературна награда. Посетен на 8 септември 2021
- ↑ Slavimirgenchev.info. Джока Радивоевич и медал. Посетен на 14 март 2022