Павел Койчев
Павел Станев Койчев е български скулптор и художник.[1][2][3]
| Павел Койчев | |
| български художник и скулптор | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | съвременно изкуство |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Направление | скулптура |
| Период | 1966 – |
| Награди | „Иван Лазаров“ (1984) „Марко Марков“ (1987) |
| Уебсайт | pavelkoychev.com |
| Павел Койчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеПавел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. През 1982 г. организира първата си самостоятелна изложба. От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина. През 1999 г. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.[1][2][3]
Павел Койчев е автор на проектите „Торният бръмбар“ край НДК в София (1995 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ на пл. „Княз Ал. Батенберг“ в София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел, „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Скулптури от оникс“ (2006 г.),[4][5] „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Преносителят“ (2007 г.), „Градежът“ – край село Осиковица (2008 г.), „Водна паша“ (2009 г.),[6] „Под масата“ (2009 г.), „Забити в морето“ и „Морски загар“ – за Празниците на изкуствата Аполония (2017 г.).[7]
Градежът
редактиране
„Градежът“ представлява артистична еко-къща, построена от естествени материали. Павел Койчев я нарича „пластика, която може да се обитава“. Проектът под масата е от дърво и стиропор. Както казва авторът:[2]
| „ | „В проекта има аналогия с всички нас, които сме под масата, всички, които искаме да се скрием в свой собствен свят и да го създадем – както правят децата“. | “ |
Застроена площ: 110 m².
Фар-скулптура в Царево
редактиранеАвтор е на бронзовата статуя на древна тракийка, носеща светлината, поставена на вълнолома на пристанището на Царево в края на юни 2014 г.[8][9] Силуетът на статуята препраща към каменните кариатиди, които носят гредата в гробницата в Свещари.[10] Фигурата е висока 5 и половина метра и тежи около 3 тона. Сливенска митрополия се противопоставя на проекта, тъй като интерпретира фигурата като тракийска богиня, и предлага на нейно място да има кръст. Сред защитниците на проекта са кметът на Царево инж. Георги Лаптев, художници и дори проф. д-р Енгин Бексач от Тракийския университет.[11]
Водна паша
редактиранеВ края на 2020 г. Столичният общински съвет взема решение за трайното експониране на открито в София на композицията „Водна паша“.[12] Творбата е разположена в Южния парк, във водното огледало при западния вход откъм бул. „Петко Ю. Тодоров“. Фигурите са изработени от бронз, а главната е висока близо 4 метра.[13] Композицията е открита официално в края на септември 2022 г.[14]
Отличия
редактиранеПавел Койчев получава много отличия за работата си. Той е носител на награди за скулптура на името на Иван Лазаров през 1984 г. и на името на Марко Марков през 1987 г.[2]
За изложбата си „Градината на тревата“, представена в галерия „Райко Алексиев“, Павел Койчев получава през 2019 г. Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Визуално-пластични изкуства“.[13]
За него
редактиране- Георги Лозанов, Пластики и прочити. 2010, 72 с.
Източници
редактиране- ↑ а б Павел Койчев // Uniart.bg
- ↑ а б в г Художници – Павел Койчев // Bulgarian Art, архивирано на 28 юни 2013 г.
- ↑ а б Павел Койчев[неработеща препратка] // Modern Art Gallery Sofia
- ↑ Елена Кръстева, „Павел Койчев и светлините на оникса“ Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine., в. „Монитор“, 15 април 2006
- ↑ Снежана Карлуковска, „Изповеди от оникс“, в. „Дума“, 27 април 2006
- ↑ Иван Бакалов, „Скулпторът Койчев и неговият овчар, който ходи по водата като Христос“, e-vestnik.bg, 1 юни 2009
- ↑ Художникът Павел Койчев и морето - Култура - БНР Новини // bnr.bg. Посетен на 26 ноември 2021.
- ↑ „В Царево си монтираха статуя на свободата“, faragency.bg, 23 юни 2014
- ↑ Рая Стоянова, „Фарът-скулптура вече е на вълнолома в Царево, откриват го официално до дни“, viapontika.com, 29 юни 2014
- ↑ „Фарът на Царево е алегория на родната арт действителност“ Архив на оригинала от 2016-09-18 в Wayback Machine., интервю на Милена Димова, в. „Сега“, бр. 5033 (158), 12 юли 2014
- ↑ Милица Саванович, „Проф. Енгин Бексач: Тракийската богиня в Царево е ОК“ Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine., в. „Черноморски фар“, 21 април 2014.
- ↑ „Водна паша“ на скулптора Павел Койчев става част от културния и градски пейзаж на София, сайт на Столична община, 26 ноември 2020 г.
- ↑ а б „Водна паша“ ще се появи в Южния парк, impressio.dir.bg, 26 ноември 2020 г.
- ↑ Павел Койчев: Тази война няма да остави паметници на герои след себе си, интервю на Диляна Димитрова, „Площад Славейков“, 26 септември 2022 г.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на Павел Койчев
- Умно село – 6 юли 2014: Павел Койчев, БНТ
- „От две изкуството винаги е третото (Разговор с Павел Койчев)“, в-к „Култура“, бр. 51 (2376), 24 декември 1999
- Георги Лозанов, „Разкази за биволи“, в-к „Култура“, бр. 33 (2409), 25 август 2000
- Георги Лозанов, „16.04.2002, 18 часът – среща в склада“, в-к „Култура“, бр. 17 (2490), 26 април 2002
- Борис Данаилов, „По изминатия път“ (За новата експозиция на Павел Койчев в галерия „Райко Алексиев“), в-к „Култура“, бр. 18, 10 май 2002
- Георги Лозанов, „Виолетовата биволица“, в-к „Култура“, бр. 1 (2568), 9 януари 2004
- „Скулпторът Павел Койчев“, интервю в предаването „(Не)обичайните заподозрени“, Bulgaria on air, 28 август 2017
- „120 минути: В главната роля: Павел Койчев“, интервю на Светослав Иванов, bTV, 30 октомври 2022