Петко Теофилов

български общественик

Петко Теофилов Петков е български общественик. Основател на модерното музейно дело в Копривщица. Наричан е „последният копривщенски възрожденец“.[1] Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Петко Теофилов
български общественик
Петко Теофилов и жена му Димитрия Илиева през 1939 г. в Пловдив
Роден
Починал
27 август 1971 г. (51 г.)
ПогребанСвета Богородица, Копривщица, Република България
Работил вДирекция на музеите
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Почетен граждани на Копривщица
Семейство
ДецаТеофил Теофилов
Петко Теофилов, Мариус Теофилов и Александър Божинов пред гроба на Димчо Дебелянов 1955

На 2 май 2014 г. Петко Теофилов посмъртно е обявен за почетен гражданин на град Копривщица.[2]

Биография редактиране

Роден е на 27 октомври 1919 г. в Копривщица. Семейството му е преселено в Пазарджик и Пловдив по политически и икономически причини. Работи в тютюневите фабрики. Активно се включва в антифашисткото движение на РМС, заедно със Стефан Халачев. Участва активно за установяване на ОФ власт в Пловдивско и града от 5 до 11 септември. На 5 септември с малък отряд превзема гара Кричим. Участва в първата фаза на Отечествената война – 1944 г.[3] В Пловдив след войната развива активна публицистична и културна дейност. Един от основателите на културния клуб.

Широко скроена личност, чужд на партийни пристрастия, „наглеждан“ от мнителната власт заради своята непокорност, ерудиран, вдъхновен, колегиален, честен, открит, прям, надарен с въображение, писателски талант и ораторски качества, енергичен и неуморим – това са само част от характеристиките, дадени му от хората, които са общували с него през годините.[4]

Личните убеждения пречат донякъде на официалното обществено утвърждаване на Петко Теофилов като писател, тъй като има връзки с анархокомунистически среди, между които и Христо Колев - Големия – всички те са активни революционери, част от които интербригадисти от испанската гражданска война. В Сталинския период тези контакти му създават сериозни неприятности, които преодолява с присъщите му чар, ерудиция и дар слово.[5] През 1951 г. се завръща със семейството си в родната Копривщица. Остатъка от живота си посвещава на града.

Обществена дейност редактиране

Преодолявайки съпротивления от стара политическа неприязън, като директор на Дирекция на музеите, отдавайки заслужено място на първо основателите на музейното дело, успява чрез копривщенски съмишленици да издигнат града в челното място на историческите, туристически и бележити места в България. Между тези съмишленици са ген. Иван Врачев, поетът Веселин Андреев, Анна Каменова, Тодор Тумангелов, Недельо Меслеков, Андон Брайков и други ентусиасти.[5] По негова инициатива като председател на туристическото дружество „Детелин войвода“ се възстановява старата хижа на връх Богдан.[5] В творчеството си внушава легенди за „хайдушки кладенчета“, за „Детелинова грамада“, за „Каравелова поляна“ над Бяла река. Инициатор за строителство на чешми от името на Дирекция на музеите. Един от пазителите на автентичния вид на града, в качеството си на директор на музеите до края на дните си – 27 август 1971 г. Активен радетел за издаване на министерско постановление за обявяване на Копривщица за национален исторически и туристически град и за установяване на традиционен национален събор за изворен фолклор и изкуство.[5] Преизграждане на музейните експозиции по съвременен научен начин. Съдейства за археологически разкрития – „Смиловенско кале“ (1961 – 1962 г.).[5]Наричано днес (2013) Тракийска резиденция „Смиловене“.

Хронология на музейното дело по времето на Петко Теофилов редактиране

От учрадяването на Общият копривщенски музей през 1930 г. до 1944 г. музейната сбирка има 2200 експоната с един щатен трима на обществени начала служители и средногодишни посещения от 1500 души. Между 1944 и 1952 г. има вече 4130 експоната и увеличаване на щатния песонал до двама души. Броят на посещенията са 2200. През 1954 г. е назначен трети уредник. През 1955 г. има 4271 предмета и повече от 22 000 посещения. След учредяването на Дирекция на музеите през 1956 г. са открити музеите на Любен Каравелов и Тодор Каблешков. Служителите са вече десет, а посетителите нарастват от 4 210 на 19 486. В краят на годината посетителите вече са 77 135 души. През 1957 г. има 139 202 посешения. през 1959 г. 180 000 посещения. В 1968 г. е поставен своеобразен рекорд от 441 517 посетители с десет щатни и седем доброволни сътрудници. Дирекция на музеите участва през 1962 г. в изследователските пручвания на калето в Смиловене и една неолитна гробница в околностите на село Чавдар.[6]

Творчество редактиране

Петко Теофилов развива активна публицистична дейност в периодичния и специализиран печат за величието на историческия град в рамките на България и за родените тук личности. Публикува под псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Издава и преиздава пътеводители за град Копривщица на няколко езика, пътеводител за град Клисура, биографични очерци за Тодор Каблешков, Панайот Волов и Любен Каравелов. Посмъртно е преиздаден „Менците преляха“ – художествено произведение с извлечени исторически факти и легенди за абаджийската гилдия от Копривщица. На обществени начала председател на Читалищното настоятелство от 1956 до 1969 г.[7] и родителският комитет в училището. Теофилов е председател на копривщенското земляческо дружество „Тодор Каблешков“ на живущите в Пловдив копривщенци.[8] Председател на Градския и член на Окръжния съвет за култура в София и на музейния съвет към Комитета за култура от това време.[9] Автор е на сценарии на четири реализирани документални филма[10] – „Една нощ в Средна гора“ (1962), „Предвестник на свободата“ (1963) и „Каравелова изгубихме“ и „Бунтовникът от Щумен“ (1968).

„При гроба на Димчо“ редактиране

Творбата е създадена спонтанно, след бохемска вечер в механа „Първата пушка“ (старата, изгорялата). И е рецитирана веднага при среднощното поклонение на гроба на Димчо Дебелянов. Записана е по спомени на участниците Христо Спасунин – големия историк, поет, турист и общественик, и на последния бохем на Копривщица, художника и журналиста Александър (Сашо) Божинов.[11]

Семейство редактиране

Библиография редактиране

  • „Човекът в черно“. 1934.
  • „По следите на племето“. 1953.
  • „Тодор Каблешков“. 1956, 2006 ISBN 954-739-808-3
  • „Копривщица. Пътеводител“. 1958.
  • „Панайот Волов“. 1959.
  • „Копривщица“. 1961, 1966, 1973, 1976.
  • „Клисура“. 1964.
  • „Великата Априлска епопея“. 1966
  • „Печатница „Свобода“. 1970.
  • „Бунтовници“. 1970.
  • „Менците преляха“. 1972, 2013 ISBN 987-954-2918-81-3

Съставител редактиране

  • „В бой с фашизма“. Копривщица, Изд. Дирекция на музеите, 1968.
  • „Непресъхващ извор на родолюбие“. Изд. Дирекция на музеите Копривщица, 1971.
  • „Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица“. Изд. на ОФ, София, 1972.

За Петко Теофилов редактиране

Цитати редактиране

Жадувам да видя над тебе небето, простора планински от слънце облян ...

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Генчев, Славимир. Тихата победа на поета // slavimirgenchev.info, 2 октомври 2013. Посетен на 7 декември 2023.
  2. Решение № 383 от 30 април 2014 г. на ОбНС Копривщица.
  3. Тумангелов, Т. Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица. Изд. на ОФ, 1972; С възрожденски пламък в гърдите, стр. 40.
  4. Генчев, Славимир. Петко Теофилов - възрожденецът от 20. век // slavimirgenchev1953.blog.bg, 3 декември 2019. Посетен на 7 декември 2023.
  5. а б в г д 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4: Петко Теофилов. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  6. Бочев, Боян. Петко Теофилов, беседа втора (аудио) // binar.bg. Посетен на 16 маай 2024.
  7. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011, стр. 122.
  8. Панчева. М., Дните на Копривщица. // в. „Регион“, 15 август 2011 г.
  9. Тумангелов, Т. Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица. Изд. на ОФ, 1972; С възрожденски пламък в гърдите, стр. 41.
  10. Неделкин, Ц. Магията Копривщица. Изд. Дирекция на музеите Копривщица. 2008.
  11. Славимир Генчев, „Петко Теофилов – възрожденецът от 20 век“, 18 август 2011.

Външни препратки редактиране