Вижте пояснителната страница за други значения на Проти.

Кюпкьой (на гръцки: Πρώτη, Проти, в превод първо, до 1927 Κιούπκιοϊ, Кюпкьой, на турски: Küpköy, от küp, гърне и köy, село) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.

Кюпкьой
Πρώτη
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областЗъхна
Надм. височина318 m
Население1855 души (2001)
Пощенски код620 47
Телефонен код23240-6
МПС кодEP

ГеографияРедактиране

Кюпкьой е разположено на река Борданос в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео). В Кюпкьой е разположен Кюпкьойският манастир „Свето Възнесение Господне“. Над селото по пътя за манастира на река Бортанос има два каменни моста - Солинарудският[1] и Светиилийският.[2]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското κüp, „гърне“ и köy, „село“.[3]

В Османската империяРедактиране

Кюпкьой е едно от най-старите села в Сярско. В края на XIX век то е на самата българо-гръцка етническа граница в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ е от 1844 година.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Кюпкьой като село с 1750 жители гърци и 250 турци.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кюпъ-Кіой като село с 254 гръцки и 45 турски къщи.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кюпкьой (Kïoup-keuy) живеят 1800 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Купкьой (Kup keuï) е показано като село с 291 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 750 гърци.[8]

Георги Стрезов в 1891 година определя Кюпъ-кьой като гръцко село и пише:

Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[9]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Кюп Кьой има 1350 жители, от които 1000 гърци, 250 турци и 100 българи.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кюпкьой има 1500 гърци.[11]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2501 жители.[12]

В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 31 бежански семейства и 110 души.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Проти.[14]

В 2000 година Кюпкьойското училище е обявено за паметник на културата.[15]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кюпкьой
Свързани с Кюпкьой

ЛитератураРедактиране

  • Ευγενίδης Η.Α., «Παγγαιορειτική γλωσσογραφία. Το γλωσσικό ιδίωμα της Πρώτης Σερρών (και των άλλων χωριών της βορεινής πλευράς του Παγγαίου), Θεσσαλονίκη 2004 (Λεξικό: σσ. 21-138).

БележкиРедактиране

  1. Γεφύρι στην θέση Σωληναρούδι. // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  2. Γεφύρι στην θέση Προφήτης Ηλίας. // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
  4. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής. // Πρώτη Σερρών. Посетен на 9 ноември 2014.[неработеща препратка]
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146.
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/279/39550/1-8-2000 - ΦΕΚ 1036/Β/23-8-2000. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)