Никола (Лаки) Дельо, известен като Даи Лаки (на гръцки: Νικόλαος, Λάκης Ντέλιος, Νταηλάκης или Νταϊλάκης или Τσαγγγαράκης[1], Николаос, Лакис, Дельос Дайлакис, Цангаракис), е революционер от Костурско, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно станал ренегат гъркоманин и присъединил се към Гръцката въоръжена пропаганда.[2]

Лаки Дельо
Λάκης Ντέλιος
гръцки революционер
Роден
1883 г.
Починал
5 октомври 1941 г. (58 г.)
Лаки Дельо в Общомедия

Биография редактиране

Лаки Дельо е роден в костурското село Връбник, тогава в Османската империя, днес в Албания. Произхожда от бунтовно семейство - дядо му убива турчина злодей Сали бей от Божи град.[2] Още 17-годишен на 21 май 1900 година Лаки убива албанеца Демир ага от Битинско, превърнал се в истински бич за жителите на Връбник.[2] Заловен е и осъден на 15 години затвор, но срещу подкуп, събран от корчанската гръцка община, делото е преразгледано и Лаки е освободен.[3][4] Заплашен от отмъщение напуска дома си[2] и се присъединява към ВМОРО и влиза в четата на Атанас Кършаков.[5] Албанците залавят 50 жители на Връбник и жестоко ги измъчват.[2]

 
бюст на Лаки Дельо в Костур.

По-късно се присъединява към гръцките чети и действа с Коте Христов.[6] Действа в Корещата и Корчанско, като подвойвода е брат му Яни.[7] Обкръжен е край Зичища от Хюсеин бей, но се измъква.[6] През лятото на 1905 година Лаки Дельо убива кмета на българската махала на село Здралци Козма.[8]

През декември 1907 година е заловен и затворен в Битоля, но след Младотурската революция през юли 1908 година е освободен. Установява се за кратко в Хрупища, а после заминава за Гърция.

След Балканската война в 1912 година, когато Костурско и Връбник попадат в Гърция, Лаки се връща в родното си село. В 1924 година, когато Връбник е предаден на Албания, Лаки се установява край Костур.

Убит е на 5 октомври 1941 година по време на окупацията на Гърция от страните от Оста между селата Сливени и Жупанища от Мито (Димитър) Шалапут, племенник на Търпо Шалапутов и Христо Шалапутов от Орман, Христо Кичов от Маняк, Паскал Насков от Езерец и Тодор Жиков и Мито Шишков от Жупанища.[9][10][11]

В 1960 година в Костур е издигнат негов бюст и името му носи квартал на града.[12]

Външни препратки редактиране

Литература редактиране

  • Νταηλάκης Ευστράτιος / καπετάν Λάκης Νικόλαος ή Λάκης Νταηλάκης οπλαρχηγός Α’ τάξεως Μακεδονικού Αγώνα: ιδιόχειρες βιογραφικές αναμνήσεις αντί ημερολογίου 1900 – 1912, Καστοριά, 2002

Бележки редактиране

  1. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 3 март 2013 г.[неработеща препратка]
  2. а б в г д O καπετάν Λάκης Νταηλάκης // Μακεδονική Ζωή, Απρίλιος 1981. Посетен на 24 февруари 2013 г.
  3. Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, έκδ. ΓΕΣ, 1979., архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306011517/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230, посетен на 26 февруари 2011 
  4. Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, έκδ. ΓΕΣ, 1979. // Архивиран от оригинала на 2012-10-21. Посетен на 2011-02-26.
  5. Βάρδας: Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα. Ο μακεδονικός αγών / ημερολόγιο 1904-1905, εισαγωγή – επιμέλεια – σχόλια Γιώργος Πετσίβας, εκδόσεις Πετσίβα, А, Αθήνα 2003, 191.
  6. а б Douglas, Dakin. The Greek struggle in Macedonia, 1897-1913. Balkan Studies Research Center, 1993. с. 133, 254, 255.
  7. Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, ΓΕΣ, 1979. // Архивиран от оригинала на 2012-10-21. Посетен на 2011-02-26.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Καστοριάς (Κόστουρ) / Kastoria (Kostur) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 30 юли 2012, https://archive.is/20120730202213/www.freewebs.com/onoma/zdralci.htm, посетен на 30 юли 2012 
  9. Koliopoulos - Plundered Loyalties, New York 1999, pp. 71
  10. Αγάλματα και προτομές στην πόλη της Καστοριάς (μέρος Α'), архив на оригинала от 29 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171229052208/http://www.mpetskas.gr/2011/09/blog-post_5819.html, посетен на 12 декември 2011 
  11. Koliopoulos, John S. Plundered loyalities: World War II and Civil War in Greek West Mecedonia. 1. publ. in the U.S.A. New York, New York Univ. Press, 1999. ISBN 9781850653813. с. 71, 145.
  12. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.