Отваря главното меню

Маняк (на гръцки: Μανιάκοι, Маняки) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 2619 жители.

Маняк
Μανιάκοι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 705 m
Население 2619 души (2001)
Пощенски код 520 00
Телефонен код 24670 – 81
Маняк в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина в най-южните склонове на планината Саракина (Черната планина) над Костурското езеро и отстои на 3 километра югозападно демовия център Костур. До църквата, посветена на „Света Петка“ има известно аязмо, традиционно смятано за лековито. Според преданията тук някога е имало манастир „Света Петка“, заради който селото се нарича Маняк. Землището на Маняк е разделено на две – планинско в Саракина и полско – западно от Бистрица (Алиакмонас).[1]

ИсторияРедактиране

 
Икона на Свети Модест от Маняк

В Османската империяРедактиране

В края на XIX – началото на XX век Маняк е българско чифликчийско селище с около 20-ина къщи в Костурка каза на Османската империя, собственост на Дзулфукяр бей, Джамил бей и Муста бей. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Маняк (Maniak) е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Маняк има 126 жители българи християни.[3]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Маняк преди Балканската война има 20 български къщи,[4] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[5]

В началото на XX век цялото население на Маняк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маняк има 160 българи екзархисти.[7]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като изцяло гръцко със 120 жители.[8] Гръцката митрополия в Костур осуетява всички опити да се отвори българско училище в Маняк, но не отваря и гръцко, поради близостта на Костур. Манячени искат от екзархийското архиерейско наместничество назначаване на български учител, но под натиск на ВМОРО, име е отказано. В 1904 година подновяват молбата си, но отново срещат отказ поради статуквото, наложено от Хилми паша. Българско училище е отворено в селото едва след Младотурската революция в 1908 година.[9]

На 20 април 1898 година в Маняк е основан комитет на ВМОРО, начело с Кузо Димитров, в който влизат Георги Наумов, Доро Янакиев и Гиро Динков. Местната чета на войводата Атанас Петров и заместилия го след Нурединовата афера в 1901 година Тале Горанов често отсяда в Маняк.[10] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година властите залавят маняшките дейци на ВМОРО Атанас Василев, Стерьо Дъндов, Доро Янакиев и Петро Типов.[11]

На 15 срещу 16 ноември в Маняк войска обгражда Кузо Димитров, Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички и след сражение на разсъмване с щурм четиримата пробиват обсадата и се спасяват в гората. За наказание войската арестува мирните селяни Атанас Василев, Петър Типов и Димитър Аргиров.[12]

Към гръцката партия в Маняк са привлечени Щерю Чапата и синът му поп Никола, но те не успяват да създадат гръцки комитет в селото и от страх да не бъдат убити се изселват в Костур, а по-късно в гъркоманското село Калевища, където Никола служи като свещеник. След Хуриета двамата се опитват да се върнат в Маняк като българи, но не са приети от съселяните си. Като отмъщение гръцкият комитет убива на 20 август 1907 Щерю Дъндов, а през юни 1909 година отравя Ставро Янакиев, брат на ръководителя на българския комитет Доро Янакиев.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Маняк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война гръцки войски влизат в Маняк, междувременно нападат българското училище и изпочупват училищните пособия[15]. В 1913 година Маняк остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 60-те години в Маняк се заселват много от жителите на село Жужел (Зузули).

Паскал и Васил Янакиеви са ръководителите на Охрана в Маняк по време на Втората световна война.[16]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 113 души
  • 1920 – 87 души
  • 1928 – 112 души
  • 1940 – 153 души
  • 1951 – 285 души
  • 1961 – 148 души
  • 1971 – 833 души
  • 1981 – 2745 души
  • 1991 – 2229 души

ЛичностиРедактиране

 
Деецът на ВМОРО от Маняк Кузо Димитров.
Родени в Маняк
  •   Апостол Цапов (1927 – 1944), гръцки комунист[17]
  •   A. Цветков, войвода на четата на Охрана от Маняк[18]
  •   Вангел Цветков, войвода на четата на Охрана от Хрупища[18]
  •   Георги Наумов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[19][20]
  •   Гиро Динков (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Маняк[21]
  •   Динко Черпалов (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Хрупища[22]
  •   Доро и Ставро Янакиеви, легални дейци на ВМОРО, Доро е ръководител на манякския революционен комитет[23]
  •   Паскал Доров (Дорев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четите на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
  •   Паскал Янакиев, един от ръководителите на Охрана[18][16]
  •   Кузо Димитров Манякски (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет на ВМОРО, по-късно четник и войвода
  •   Стерьо Довениотов, селски ръководител на ВМОРО

Външни препраткиРедактиране

  • "Чифлик Маняк", Георги Христов Марков от с. Шкрапари, Хрупищко, публикувано в "Хрупищко", Хасково, 2002 година

БележкиРедактиране

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 148 – 149.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  4. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Maniiakoi.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 150.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 150 – 151.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155 – 156.
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 161 – 162.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.175
  16. а б Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941 – 1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  18. а б в Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946. С., 1999, стр.457
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
  20. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 147.
  21. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 159.
  22. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 159.
  23. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 159.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.