Уикипедия

Маняк

Мàняк (на гръцки: Μανιάκοι, Маняки) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Маняк
Μανιάκοι
Гърция
40.5019° с. ш. 21.2447° и. д.
Маняк
Западна Македония
40.5019° с. ш. 21.2447° и. д.
Маняк
Костурско
40.5019° с. ш. 21.2447° и. д.
Маняк
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 705 m
Население 3055 души (2011 г.)
Демоним Маня̀чени[1]
Маняк в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина в най-южните склонове на Черната планина над Костурското езеро и отстои на 3 километра югозападно демовия център Костур. До църквата „Света Петка“ има известно аязмо, традиционно смятано за лековито. Според преданията тук някога е имало манастир „Света Петка“, заради който селото се нарича Маняк. Землището на Маняк е разделено на две – планинско в Саракина и полско – западно от Бистрица (Алиакмонас).[2]

Южно от Маняк на слива на Рулската река и Бистрица (Белица) е гората Манякски орман. В нея до 1912 година Костурската българска прогимназия празнува Св. св. Кирил и Методий.[3]

ИсторияРедактиране

 
Икона на Светите Трима йерарси от гробищната църква „Света Петка“
 
Икона на Свети Модест от Маняк

В Османската империяРедактиране

Народната етимология свързва името на селото със стар манастир, съществувал според преданията на мястото на църквата „Света Петка“.[1]

В края на XIX – началото на XX век Маняк е българско чифликчийско селище с около 20-ина къщи в Костурка каза на Османската империя, собственост на Дзулфукяр бей, Джамил бей и Муста бей. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Маняк (Maniak) е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маняк има 126 жители българи християни.[5]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Маняк преди Балканската война има 20 български къщи,[6] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[7]

В началото на XX век цялото население на Маняк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маняк има 160 българи екзархисти.[9]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като изцяло гръцко със 120 жители.[10] Гръцката митрополия в Костур осуетява всички опити да се отвори българско училище в Маняк, но не отваря и гръцко, поради близостта на Костур. Манячени искат от екзархийското архиерейско наместничество назначаване на български учител, но под натиск на ВМОРО, име е отказано. В 1904 година подновяват молбата си, но отново срещат отказ поради статуквото, наложено от Хилми паша. Българско училище е отворено в селото едва след Младотурската революция в 1908 година.[11]

На 20 април 1898 година в Маняк е основан комитет на ВМОРО, начело с Кузо Димитров, в който влизат Георги Наумов, Доро Янакиев и Гиро Динков. Местната чета на войводата Атанас Петров и заместилия го след Нурединовата афера в 1901 година Тале Горанов често отсяда в Маняк.[12] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година властите залавят маняшките дейци на ВМОРО Атанас Василев, Стерьо Дъндов, Доро Янакиев и Петро Типов.[13]

На 15 срещу 16 ноември в Маняк войска обгражда Кузо Димитров, Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички и след сражение на разсъмване с щурм четиримата пробиват обсадата и се спасяват в гората. За наказание войската арестува мирните селяни Атанас Василев, Петър Типов и Димитър Аргиров.[14]

Към гръцката партия в Маняк са привлечени Щерю Чапата и синът му поп Никола, но те не успяват да създадат гръцки комитет в селото и от страх да не бъдат убити се изселват в Костур, а по-късно в гъркоманското село Калевища, където Никола служи като свещеник. След Хуриета двамата се опитват да се върнат в Маняк като българи, но не са приети от съселяните си. Като отмъщение гръцкият комитет убива на 20 август 1907 Щерю Дъндов, а през юни 1909 година отравя Ставро Янакиев, брат на ръководителя на българския комитет Доро Янакиев.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Маняк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Манякъ е обозначено като българско селище.[17]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война гръцки войски влизат в Маняк, междувременно нападат българското училище и изпочупват училищните пособия.[18] В 1913 година Маняк остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маняк (Мањак) има 10 къщи славяни християни.[19]

В междувоенни период много жители на Маняк емигрират в България и отвъд океана. В селото се заселва 1 гръцко семейство.[20]

Паскал и Васил Янакиеви са ръководителите на Охрана в Маняк по време на Втората световна война.[21]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) - загиват 7 души от Маняк,[20] а 34 емигрират в източноевропейските страни.[20]

След войната в селото са заселени много гърци бежанци, както и жители от околните по-малки български села. През 60-те години в Маняк се заселват много от жителите на село Жужел (Зузули).[22][23]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 113[20] 87[20] 112[20] 153[20] 185[23] 208[23] 883[23] 2745[23] 2229[23] 2619 3055

ЛичностиРедактиране

 
Деецът на ВМОРО от Маняк Кузо Димитров
Родени в Маняк
  •   Апостол Цапов (1927 – 1944), гръцки комунист[24]
  •   A. Цветков, войвода на четата на „Охрана“ от Маняк[25]
  •   Вангел Цветков, войвода на четата на „Охрана“ от Хрупища[25]
  •   Васил Янакиев (Βασίλης Γιαννάκης), деец на „Охрана“[26]
  •   Георги Наумов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[27][28]
  •   Гиро Динков (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Маняк[29]
  •   Динко Черпалов (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Хрупища[30]
  •   Доро и Ставро Янакиеви, легални дейци на ВМОРО, Доро е ръководител на манякския революционен комитет[29]
  •   Паскал Янакиев (1887 - ?), един от ръководителите на Охрана
  •   Кузо Димитров Манякски (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет на ВМОРО, по-късно четник и войвода
  •   Стерьо Довениотов, селски ръководител на ВМОРО

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 149.
  2. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 148 - 149.
  3. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 25.
  4. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  7. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Maniiakoi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033902/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/041.htm, посетен 26 юли 2007 
  11. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 150.
  12. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 150 - 151.
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  14. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155 - 156.
  15. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 161 - 162.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  17. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 175.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  20. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941 – 1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  22. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  23. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  25. ↑ а б Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 457.
  26. ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  28. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 147.
  29. ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 159.
  30. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 150 - 151.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маняк&oldid=11158284“.