Маняк
Маняк (на гръцки: Μανιάκοι, Маняки) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 2619 жители.
|
Маняк Μανιάκοι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Маняк  Маняк |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 705 m |
| Население (2001) | 2619 души |
| Пощенски код | 520 00 |
| Телефонен код | 24670 – 81 |
| Маняк в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Костурската котловина в най-южните склонове на планината Саракина (Черната планина) над Костурското езеро и отстои на 3 километра югозападно демовия център Костур. До църквата, посветена на „Света Петка“ има известно аязмо, традиционно смятано за лековито. Според преданията тук някога е имало манастир „Света Петка“, заради който селото се нарича Маняк. Землището на Маняк е разделено на две – планинско в Саракина и полско – западно от Бистрица (Алиакмонас).[1]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX – началото на XX век Маняк е българско чифликчийско селище с около 20-ина къщи в Костурка каза на Османската империя, собственост на Дзулфукяр бей, Джамил бей и Муста бей. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Маняк (Maniak) е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Маняк има 126 жители българи християни.[3]
Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Маняк преди Балканската война има 20 български къщи,[4] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[5]
В началото на XX век цялото население на Маняк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маняк има 160 българи екзархисти.[7]
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като изцяло гръцко със 120 жители.[8] Гръцката митрополия в Костур осуетява всички опити да се отвори българско училище в Маняк, но не отваря и гръцко, поради близостта на Костур. Манячени искат от екзархийското архиерейско наместничество назначаване на български учител, но под натиск на ВМОРО, име е отказано. В 1904 година подновяват молбата си, но отново срещат отказ поради статуквото, наложено от Хилми паша. Българско училище е отворено в селото едва след Младотурската революция в 1908 година.[9]
На 20 април 1898 година в Маняк е основан комитет на ВМОРО, начело с Кузо Димитров, в който влизат Георги Наумов, Доро Янакиев и Гиро Динков. Местната чета на войводата Атанас Петров и заместилия го след Нурединовата афера в 1901 година Тале Горанов често отсяда в Маняк.[10] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година властите залавят маняшките дейци на ВМОРО Атанас Василев, Стерьо Дъндов, Доро Янакиев и Петро Типов.[11]
На 15 срещу 16 ноември в Маняк войска обгражда Кузо Димитров, Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички и след сражение на разсъмване с щурм четиримата пробиват обсадата и се спасяват в гората. За наказание войската арестува мирните селяни Атанас Василев, Петър Типов и Димитър Аргиров.[12]
Към гръцката партия в Маняк са привлечени Щерю Чапата и синът му поп Никола, но те не успяват да създадат гръцки комитет в селото и от страх да не бъдат убити се изселват в Костур, а по-късно в гъркоманското село Калевища, където Никола служи като свещеник. След Хуриета двамата се опитват да се върнат в Маняк като българи, но не са приети от съселяните си. Като отмъщение гръцкият комитет убива на 20 август 1907 Щерю Дъндов, а през юни 1909 година отравя Ставро Янакиев, брат на ръководителя на българския комитет Доро Янакиев.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Маняк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война гръцки войски влизат в Маняк, междувременно нападат българското училище и изпочупват училищните пособия[15]. В 1913 година Маняк остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 60-те години в Маняк се заселват много от жителите на село Жужел (Зузули).
Паскал и Васил Янакиеви са ръководителите на Охрана в Маняк по време на Втората световна война.[16]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 113 души
- 1920 – 87 души
- 1928 – 112 души
- 1940 – 153 души
- 1951 – 285 души
- 1961 – 148 души
- 1971 – 833 души
- 1981 – 2745 души
- 1991 – 2229 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Маняк
Апостол Цапов (1927 – 1944), гръцки комунист[17]
A. Цветков, войвода на четата на Охрана от Маняк[18]- Вангел Цветков, войвода на четата на Охрана от Хрупища[18]
- Георги Наумов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[19][20]
- Гиро Динков (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Маняк[21]
- Динко Черпалов (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Хрупища[22]
- Доро и Ставро Янакиеви, легални дейци на ВМОРО, Доро е ръководител на манякския революционен комитет[23]
- Паскал Доров (Дорев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четите на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
- Паскал Янакиев, един от ръководителите на Охрана[18][16]
- Кузо Димитров Манякски (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет на ВМОРО, по-късно четник и войвода
- Стерьо Довениотов, селски ръководител на ВМОРО
Външни препраткиРедактиране
- "Чифлик Маняк", Георги Христов Марков от с. Шкрапари, Хрупищко, публикувано в "Хрупищко", Хасково, 2002 година
БележкиРедактиране
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 148 – 149.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Maniiakoi.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 150.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 150 – 151.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155 – 156.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 161 – 162.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.175
- ↑ а б Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941 – 1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ а б в Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946. С., 1999, стр.457
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
- ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 147.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 159.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 159.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 159.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.