Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Амбелокипи.

Здралци или Здралца или Зрелца (на гръцки: Αμπελόκηποι, Амбелокипи, до 1926 година Σδράλτση, Сдралци[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония с 688 жители.

Здралци
Αμπελόκηποι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население 688 души (2001)
Здралци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 3 километра югоизточно от Костурското езеро, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Икона на Свети Модест от XVIII век от църквата в Здралци
 
Икона на Христос от XIX век от църквата в Здралци

В XV век в Зелчища са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Жепчище е споменато с 41 глави на семейства и двама неженени Гин, свещеникът Черп, Драгивой, Герг, Михо, Никола, Михо, Стайко, Милчо, Райко, Добрешко, Никифор, Райко, Джорджо, Джерджо, Миланче, Гин, Михо, Петру, Стайо, Богоя, Димитри, Добри, Стайко, Михал, Никола, Коста, Станиша, Райко, Михос, Тодор, Никола Гюрица, Койо, Стайко, Раде, Михо, Койо, Михо, Яно, Никола, Михос, Михо, и вдовиците Мара и Йелена. Общият приход за империята от селото е 3147 акчета[3].

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава селото като Sdreotza.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Здралци:

Село Стралица се състои от 30 български къщи, 45 семейни двойки и 75 нуфузи. Занимание на жителите: земеделие, градинарство и обработване на чужда земя.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зрѣлца има 270 жители българи и 120 турци.[6] В началото на XX век Здралци патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здрелца има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[8][9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 250 жители.[10] През лятото на 1905 година андартският капитан Лаки Дельо убива кмета на българската махала на село Здралци Козма.[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Здрелца преди Балканската война има 90 български къщи.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Здралци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 селото е прекръстено на Амбелокипи. Селото не пострадва в Гражданската война. От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[14]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 246 души
  • 1920 – 311 души
  • 1928 – 345 души
  • 1940 – 425 души
  • 1951 – 424 души
  • 1961 – 449 души
  • 1971 – 448 души
  • 1981 – 528 души
  • 1991 – 610 души

ЛичностиРедактиране

 
Отец Иван Шишков
Родени в Здралци
  •   Анастасиос Димитриу (Αναστάσιος Δημητρίου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[15]
  •   Василиос Бацелас (Βασίλειος Μπατσέλας), гръцки андартски деец, четник на Григорис Фалиреас (Закас)[15]
  •   Иван Шишков (1876 – ?), български просветен и църковен деец
  •   Пандо Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, носител на бронзов медал[16]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Осма костурска дружина, загинал на 6 ноември 1912 година край Дедеагач[17]
  •   Яне Динков, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина[18]
Починали в Здралци

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σδράλτση -- Αμπελόκηποι
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80
  4. F.Pouqueville. "Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly".
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 141.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  8. Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης
  9. Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ambelokipoi.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Καστοριάς (Κόστουρ) / Kastoria (Kostur) γεωγραφία της ιστορίας
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  14. Ν. 3852/10
  15. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 241.