Уикипедия

Здралци

Вижте пояснителната страница за други значения на Амбелокипи.

Здрàлци или Здрàлца или Зрèлца (на гръцки: Αμπελόκηποι, Амбелокипи, до 1926 година Σδράλτση, Сдралци[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Здралци
Αμπελόκηποι
— село —
Гърция
40.4658° с. ш. 21.31° и. д.
Здралци
Западна Македония
40.4658° с. ш. 21.31° и. д.
Здралци
Костурско
40.4658° с. ш. 21.31° и. д.
Здралци
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областПополе
Надм. височина618 m
Население668 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 3 километра югоизточно от Костурското езеро, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико). Землището на Здралци е 11 km2.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Икона на Свети Модест от XVIII век от Здралци
 
Икона на Христос от XIX век от владишкия трон на църквата „Успение Богородично“ в Здралци

В XV век в Зелчища са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Жепчище е споменато с 41 глави на семейства и двама неженени Гин, свещеникът Черп, Драгивой, Герг, Михо, Никола, Михо, Стайко, Милчо, Райко, Добрешко, Никифор, Райко, Джорджо, Джерджо, Миланче, Гин, Михо, Петру, Стайо, Богоя, Димитри, Добри, Стайко, Михал, Никола, Коста, Станиша, Райко, Михос, Тодор, Никола Гюрица, Койо, Стайко, Раде, Михо, Койо, Михо, Яно, Никола, Михос, Михо, и вдовиците Мара и Йелена. Общият приход за империята от селото е 3147 акчета.[4]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава селото като Sdreotza.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Здралци:

„ Село Стралица се състои от 30 български къщи, 45 семейни двойки и 75 нуфузи. Занимание на жителите: земеделие, градинарство и обработване на чужда земя.[6] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зрѣлца има 270 жители българи и 120 турци.[7] В началото на XX век Здралци патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здрелца има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[8] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[9][10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 250 жители.[11] През лятото на 1905 година андартският капитан Лаки Дельо убива кмета на българската махала на село Здралци Козма.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Здрелца преди Балканската война има 90 български къщи.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Здралци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Здрелца е обозначено като българско селище.[15]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зрелци има 50 къщи славяни християни.[16] В 1926 селото е прекръстено на Амбелокипи.

Населението произвежда жито, боб и градинарски култури.[2]

Селото не пострадва в Гражданската война.[2] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Здралци на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Магаричово Μαγαρίτσοβο Дихало Δίχαλο[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 246[2] 311[2] 345[2] 425[2] 425[2] 449[2] 448[2] 528[2] 610[2] 688 668

ЛичностиРедактиране

 
Отец Иван Шишков
Родени в Здралци
  •   Анастасиос Димитриу (Αναστάσιος Δημητρίου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[19]
  •   Василиос Бацелас (Βασίλειος Μπατσέλας), гръцки андартски деец, четник на Григорис Фалиреас (Закас)[19]
  •   Иван Шишков (1876 – 1957), български просветен и църковен деец
  •   Козма Николов, мухтар на българската махала, убит заедно с баща си Никола в центъра на селото от гръцкия капитан Лаки Дельо на 31 юли или 1 август 1905 година[20][21]
  •   Пандо Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, носител на бронзов медал[22]
  •   Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Осма костурска дружина, загинал на 6 ноември 1912 година край Дедеагач[23]
  •   Яне Георгиев Янев, на 75 години към 9 март 1943 година. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Васил Чекаларов и в сражението при Черешница,[24] превземането на Невеска, това на Клисура и в сражението при Прекопана. Водил сражение и при Горно Броди под командването на полковник Анастас Янков. На 9 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[25]
  •   Яне Динков, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина[26]
Починали в Здралци

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80
  5. ↑ F.Pouqueville. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  6. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141. (на руски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. ↑ Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html, посетен на 2010-07-06 
  10. ↑ Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ambelokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Καστοριάς (Κόστουρ) / Kastoria (Kostur) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 30 юли 2012, https://archive.is/20120730202213/www.freewebs.com/onoma/zdralci.htm, посетен на 2012-07-30 
  13. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  15. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  18. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  19. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  20. ↑ Ιστορικά Στοιχεία " Σδράλτσι-Αμπελόκηποι" από 1886 μέχρι 1947 από διάφορες πηγές.Ενα διπλό φονικό στο Σδράλτσι, στο Μεσοχώρι, το 1905. // Αμπελόκηποι Καστοριάς, 25 Ιανουαρίου 2009. Посетен на 27 януари 2023 г. (на гръцки)
  21. ↑ Οι Παπάδες μας: Οι Ιερείς των Αμπελοκήπων Καστοριάς. // Αμπελόκηποι Καστοριάς, 30 Ιανουαρίου 2011. Посетен на 27 януари 2023 г. (на гръцки)
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  24. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 299.
  25. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 300.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Здралци&oldid=11676092“.