Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левки.

Жупанища (понякога Жупаница, Джупаница, произношение в местния говор Жупанишча, на гръцки: Λεύκη, Левки или Άνω Λεύκη, Ано Левки, до 1927 Ζουπάνιτσα, Зупаница или Ζουπάνιστα, Зупаниста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Селото е изоставено.

Жупанища
Λεύκη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 795 m
Население 379 души (2011 г.)
Жупанища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина в южното подножие на планината Саракина и отстои на 5 километра западно демовия център Костур. През Саракина Жупанища граничи с Апоскеп – с което село традиционно жупанци са силно свързани, а нагоре по Бистрица (Рулската река) – със Сливени. На няколкостотин метра южно от Жупанища е разположено село Орман (Като Левки) и на практика е негова махала. От Жупанища е оцеляла единствено църквата „Свети Христофор“.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на - ишчи, който произхожда от изчезналото лично име Жупан.[2] Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името също е от жупан.[3]

В Османската империяРедактиране

 
Стенопис в протезиса на църквата „Свети Христофор“ в Жупанища

В XV век в Жупанища са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.[4] В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупанище е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Бале, Койо, Йорго, Алекса, Койос, Гон, Йорго, Крано, Гюрко, Дуко, Стамат, Стане, Манко, Петру, Димо, Яно, Йорги и Николас. Общият приход за империята от селото е 1520 акчета.[5] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името Жупанище с 36 христянски семейства, 21 неженени и 3 вдовици. Има и едно мюсюлманско семейство.[6]

В XIX век Жупанища е българско село в Костурска каза на Османската империя. Въпреки че географски Жупанища е извън Корещата, традиционно жителите му и по носия, и по нрави, обичаи и диалект принадлежат към тази област, а не към Нестрамкол.[7]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зумбаниста (Zoumbanista) живеят 600 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Жупаница (Joupanitza) е посочено като село с 95 домакинства и 307 жители българи.[9]

В 1890 година жупанските първенци Атанас Далов, Насо Чачов, Нако Гиров отварят в селото българско училище, като за учител е назначен Дамян Сидов от Галища, току-що завършил ІІ клас в Костурското трикласно българско училище.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Жупанища (Жупаница) има 630 жители българи християни.[11] Според гръцкия вестник „Емброс“ през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, Горенци и Жупанища.[12]

Мнозинството от населението на Жупанища минава под върховенството на Българската екзархия в 1893 година.[13] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 520 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[14]

През август 1895 година дюлгеринът Никола Суков от Жупанища е привлечен към ВМОРО в Солун от Дамян Груев по препоръка на Иван Чупов от Лабаница, последван веднага от Кольо Зисов и Тольо Теохаров. След завръщането си в Жупанища тримата млади жупанци образуват революционен комитет. След убийствата на Абедин бей от Костур и Касъм ага от Капещица през пролетта на 1900 година, революционното дело в Жупанища укрепва и се разраства. На 8 срещу 9 декември в Жупанища влиза районната чета на Атанас Петров и заклева почти цялото село във вярност на ВМОРО и Жупанища се превръща в един от най-здравите революционни пунктове в Костурско, служейки за изходна точка на комуникациите с Ресенско и Преспанско, като тази му роля се засилва особено след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, когато селото е основен пункт на нестрамколската районна чета. В четите на ВМОРО участват седем жупанци – Пандо Сидов, селски войвода през въстанието, а по-късно районен и околийски, Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, Христо Кляшев, Търпо Шалапутов (от Орман) и Христо Гямов (от Орман) – а във въстанието – 80 въстаници, добре въоръжени със собствени средства. Жупанската чета, начело с Пандо Сидов, подпомогната от няколко манячени прекъсва телеграфните съобщения Костур-Билища-Корча и Костур-Хрупища, след което участва в много от сраженията в района.[15] По време на въстанието жителите на селото го напускат и бягат във вътрешността на Корещата и Жупанища е разграбено, опустошено и опожарено от башибозука и аскера, а жертвите на селото са 17 мирни жители и въстаници.[16] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Жупанища са изгорени всичките 120 къщи и са убити поп Костандин (70 г.), Търпо Мелов (60), Кирнако Атанасов (15), Дине Наков (50), Наум Кириязов (22), Васил Шопов (45), Коло Ноловски (75), Сидер Андреев (55), Панает Янев (45), Насо Делов (60) и Нико Апостолов (62).[17] Изгорени са и трите църкви „Света Петка“, „Света Троица“ и „Свети Илия“[18].

 
Ученици в гръцкото училище в Жупанища в началото на 20 век.

След въстанието начело на жупанищкия революционен комитет застава Кольо Суков, който не допуска в селото владиката Каравангелис и раздаваната от митрополията гръцка помощ. Още през пролетта на 1904 година в селото влиза четата на Нумо Желински, която заздравява революционния комитет.[19] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 300 жители гърци и 400 българи.[20] След въстанието селото пострадва от гръцки андартски нападения.[21] През май 1905 година гръцка чета залавя 43 българи гурбетчии, между които и 8 жупанци, пътуващи към Гърция в гръцкото село Скумско и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от Габреш. В 1906 година четата на гъркоманина Лазар Апостолов убива 5 жени и едно момиче от Жупанища, в 1907 година гръцка чета убива бившия четник на околийската чета на ВМОРО Насо Лисичов, а през май 1907 година кметът Насо Гиров е убит от терористи на чаршията в Костур.[22]

На 22 февруари 1907 година войводата Митре Влаха с трима четници – Вангел Попхристов, Андон Брещенски и Ильо от Въмбел пристига в Жупанища от Апоскеп. Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика Германос Каравангелис българин Христо от село Шестеово (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и и се самоубива.[23] На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО Георги Христов е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.[24]

Според Георги Константинов Бистрицки Жупанища преди Балканската война има 100 български къщи.[25]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Жупанища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[26]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на север от с. Чифлико, на едно възвисоко място, до един трап, е разположено българското с. Жупанища с около 200 къщи. Населението е чисто българско, с българска църква и свещеници, с българско училище и учители. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[27]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 14 жители на селото емигрират в България по официален път. В селото има 18 политически убийства.[28]

През 1927 година селото е прекръстено на Ано Левки, в превод горна топола. В 1932 година в селото има 90 българофонски семейства. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[29]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, 30 души са убити, а 15 семейства емигрират в социалистическите страни.[30] 71 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[31]

Селото е изоставено в 1955 – 1960 година, като жителите му се изселват в Орман. Старата църква „Свети Христофор“ постепенно се разрушава. В 2013 година е възстановена.[32]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 557 души
  • 1920 – 483 души
  • 1928 – 471 души
  • 1940 – 507 души
  • 1951 – 155 души
  • 1961 – 393 души – заедно с махалата Орман
  • 1971 – 313 души – заедно с махалата Орман
  • 1981 – 604 души – заедно с махалата Орман
  • 1991 – 0 души

ЛичностиРедактиране

 
Гръцкият андартски капитан Лазар Апостолов, сниман в Костур. Снимка на Леонидас Папазоглу.
 
Пандо Сидов.
Родени в Жупанища
  •   Алеко Шишковски (1925 – 1948), гръцки партизанин, деец на НОФ и СНОФ
  •   Андон Наумов (Антон, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[33]
  •   Аргир Апостолов, гръцки учител, деец на гръцката пропаганда в Македония
  •   Аргир Николов, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[34]
  •   Вангел Мангов (1912 – 1947), гръцки комунист
  •   Васил Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[35]
  •   Васил Зисов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал[36]
  •   Васил Изидов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[37]
  •   Васил Христов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, загинал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[38]
  •   Владко Аргиров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[39]
  •   Георги Сидов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[40]
  •   Димитър Апстолов (Δημήτριος Αποστολίδης), гръцки андартски деец от ІІІ ред[41]
  •   Доно Стамков (Станков, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал[42]
  •   Зисо Нолев, Димитър Кляшев и Аргир Николов (Гиро Колев), подвойводи на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание. Аргир Николов загива през въстанието в сражението при Ковачо над Апоскеп, а Зисо Нолев е убит в Кунско в 1905 г.[43]
  •   Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при село Айтос[44]
  •   Кольо Зисов, Тольо Теофаров, Васил Станков (? – 1920), легални дейци на ВМОРО.[45]
  •   Коста Атанасов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина[46]
  •   Лазар Апостолов, гръцки андартски капитан[47]
  •   Мито Николов (Митьо, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[48]
  •   Наум Апостолов, гръцки андартски деец
  •   Наум Панайотов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[49]
  •   Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, Христо Кляшев, четници на ВМОРО, Кляшев е четник на Александър Протогеров, а Насо Лисичов е убит от гръцки терористи в 1907 г.[50]
  •   Никола Суков (1872 – 1927), български революционер
  •   Пандо Сидов (1878 – 1933), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Спас Томов (Спасе), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[51]
  •   Ставро Апостолов (Σταύρος Αποστολίδης), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов от 1904 до 1908 година[52]
  •   Ставро Нунев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[53]
  •   Тодор Николов (Колев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[54]
  •   Христос Макрис (Χρήστος Μακρής), гръцки андартски деец, четник, убит в сражение с турци[52]
Починали в Жупанища

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζουπάνιτσα – Άνω Λεύκ
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181 – 182.
  3. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 559.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80.
  6. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 113.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 163 – 164.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 165.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  12. EMBROS, 31.1.1903, стр. 3
  13. Ημερολόγιον Χρήστου Παπααργυρίου εκ Ζουπανίστης, αρχείο Στέφανου Δραγούμη – Γεννάδειος Βιβλιοθήκη, υποφ. 206.1.2
  14. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  15. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166 – 168.
  16. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 175.
  17. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 293.
  18. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.13
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 175 – 176.
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki.
  21. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 211.
  22. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 176 – 177.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.
  24. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 169 – 174.
  25. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  27. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
  28. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki.
  29. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  31. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki.
  32. Ο αναστυλωμένος ναός του Αγίου Χριστοφόρου στην Άνω Λεύκη Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 2 ноември 2013. Посетен на 20 август 2015.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
  34. Македонски Алманахъ. Индианополисъ, ЦК на МПО, 1940. с. 51.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 306.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  41. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  42. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 638 – 639.
  43. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 168, 182 – 183.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 479.
  45. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 182 – 183.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66.
  47. Спомени на Пандо Сидов в: Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 647.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 508.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  50. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 168, 184, 185.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 718.
  52. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71. (на гръцки)
  53. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 520.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 514.
  55. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 169.
  56. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 179 – 180.