Константинополска латинска патриаршия

Латинският патриархат на Константинопол се създава през 1204 г. вследствие на завладяването на Константинопол при Четвъртия кръстоносен поход. Френски кръстоносци, подпомагани от Република Венеция, създават Латинската империя и изгонват православния патриарх на Константинопол. След обратното завладяване на града през 1261 г. при Михаил VIII Палеолог и края на Латинската империя латинският патриарх в Константинопол отново се създава като титла, за да се запази претенцията на римокатолическата църква за традиционното патриаршеско седалище на Изток. На Латинския патриарх на Константинопол е дадена като Патриархална базилика „Свети Петър“ в град Ватикан. От 1948 г. този Латински Титулар-патриархат не се заема повече. Титлата e премахната през 1964 г., с изключение на Латинския патриах на Йерусалим, на II Ватикански събор и на база на решението, взето от Папа Павел VI и православния Констатинополски патриарх Атинагор I.

Св. Петър във Ватикан е Патриархалната базилика на Латинския патриарх на Константинопол
Василий Бесарион, латински патриарх на Константинопол 1463-1472 (от Bibliotheca chalcographica)
Ранучио Фарнезе, патриарх на Константинопол 1546-1565, на възраст от 12 години (картина от Тициан 1542)

Списък на латинските патриарси на Константинопол редактиране

Вижте също редактиране