Венецианска република
Тази статия е за града-държава. За града вижте Венеция.
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия[1]. Известна е като „Светлейшата република“ (Serenìsima Repùblica Vèneta) и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.
| Венецианска република Serenissima Repubblica di Venezia | |
|---|---|
| 697 – 1797 | |
.svg) Знаме  Герб | |
| Девиз: Pax tibi Marce, evangelista meus Мир на теб Марк, евангелист мой | |
 Разположение на Венецианската република през 1789 г. | |
| Континент | |
| Столица | Венеция (810 г. – 1797 г.) Ераклеа (697 г. – 742 г.) Маламоко (742 г. – 810 г.) |
| Официален език | |
| Религия | Католицизъм |
| Форма на управление | |
| Дож | |
| 697 – 717 | Паоло Лучо Анафесто (първи) |
| 1789 – 1797 | Людовико Манин (последен) |
| История | Средновековие |
| Население | |
| 1 500 000 души | |
| |
| Днес част от | |
| Венецианска република в Общомедия | |
История редактиране
Раждане на Републиката редактиране
Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – Градо, Хераклея, Маламоко и др.
След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучо Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „ипат“, чиито латински еквивалент е „дук“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла „дож“.
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.
През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.
Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските хрисовули за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.[2]
Разцвет на Републиката редактиране
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) се включва с кораби и войски в Четвъртия кръстоносен поход, при който кръстоносците завладяват Константинопол през 1204 г. При разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.
Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата дотогава синьория в наследствена колегия, в чийто състав влизат само записаните в Златната книга фамилии.
Залез редактиране
Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрийската империя.