Уикипедия

Ла Пина

италианска рапърка, тв и радио водеща

Ла Пина (на италиански: La Pina), псевдоним на Орсола Бранци (на италиански: Orsola Branzi; * 20 юни 1970 във Флоренция, Италия), е италианска рапърка, радио и телевизионна водеща.

Ла Пина
La Pina
Информация
Родена
Орсола Бранци
20 юни 1970 г. (53 г.)
От Италия
Стилхип-хоп
oldschool хип-хоп
Професиирапърка, радио и телевизионна водеща
Музикален издателПолиграм
Ла Пина в Общомедия

Прави своя дебют като рапърка като член на женската група „Ле Пине“ (Le Pine)), от която след това взима сценичното си име. След като си сътрудничи на няколко пъти с рап групата Отиере, тя прави своя дебют с първия си албум през 1995 г., който е последван от още два през 1998 и 2000 г., родени от сътрудничеството ѝ с The Soul Kingdom (Джулиано Палма и Патрик Бенифей от група Казино Роял).

През 1990-те години дебютира и като радиоговорителка, което става основната ѝ дейност през 2000-те години, и като телевизионна водеща, работейки за каналите Rai 2, GAY.tv и Deejay TV. От 1999 г. е един от гласовете на Радио Deejay, където от 2001 г. води късната следобедна програма „Пинокио“ заедно с Диего Пасони.

Биография редактиране

Дебют редактиране

Дъщеря е на известния архитект и проектант Андреа Бранци[1] и Николета Морози. Братовчедка е по майчина линия на актрисата Витория Пучини.[2]

Израства в Милано от 3-годишна възраст. Завършва визуални комуникации в местния технологично-индустриален институт. След гимназията прави първите си запознанства с творческата панорама на миланския хип-хоп, като влиза в контакт с групи като Казино Роял, Шокинг TV и Силвър Сърфърс. След период на доброволчески труд се записва да следва педагогика в Болонския университет. Запознава се с местната ъндърграунд култура, като посещава социалния център „Изола нел кантиере“, който е в центъра на контекста на постепенно налагащ се хип-хоп.[3] Впоследствие сформира своя група на име „Ле Пине“, в която започва дейността си като рапърка също и благодарение на опита, придобит от гостоприемството, оказвано на други изпълнители от жанра. След напускането на членовете на музикалната ѝ група Орсола Бранци остава единственият ѝ член и тогава решава да вземе сценичното си име „Ла Пина“.

Изоставя следването и се връща в Милано, където отново намира старата си музикална сцена и създава творчески контакти с рапъра Еза (Ел Президенте) – местен MC, който промотира група Отиере с албума „Онзи особен вкус“ (Quel sapore particolare). Ла Пина участва в проекта с две песни и след това става пълноправен член на групата. В същото време си сътрудничи с DJ Gruff в албума La Rapadopa с песента „История, която я няма“ (Una storia che non c'e), както и с рапърите Чийф и Дзак. Албумът на Отиере излиза през 1994 г. и след като се мести в град Варезе, Ла Пина следва групата в промоционалното им турне. Колективът привлича вниманието на Radio Deejay, което ги кани да участват в седмичната програма Venerdì rappa, където по-късно Отиере заместват Албертино и Артиколо 31 като водещи. Това е началото на радио кариерата на Ла Пина, която дебютира като радио говорителка, водеща рубриката за слушателска поща.[4]

Албуми (Il cd del-) la Pina и Piovono angeli редактиране

През ноември същата година Отиере откриват концерта на Пъблик Енеми и Тупак в Милано, като се качват на сцената и по време на концерта на нюйоркската група, за да направят фристайл заедно с чуждестранни MC-та.

През 1995 г. излиза (Il cd del-) la Pina – самостоятелен албум на Ла Пина, който получава положителни отзиви и благодарение на песента „Моите приятелки“ (Le mie amiche) в сътрудничество с Торменто, Баси Маестро и Джулиано Палма.[5] На следващата година, след първия си опит като радиоговорителка в Radio Deejay, рапърката отива в Радио 2, като води радиопрограмата In aria от 14 до 15 часа.[4]

През 1997 г. излиза вторият албум на Отиере – Dalla sede, който се счита за Otierre feat. La Pina за важните сътрудничества.[6] През същата година тя дебютира като телевизионна водеща по Rai 2, водейки музикалната програма Sanremo in aria заедно с бъдещата си колежка Платинет.[4] Също така през 1997 г. участва с Отиере и Еза в албума на Антонела Руджеро Registrazioni moderne. Техните гласове присъстват в римейка на парчето Solo tu.

След това звукозаписната ѝ кариера продължава с публикуването през 1998 г. на втория ѝ албум „Валят ангели“ (Piovono angeli) – интроспективен запис, свързан с нейната сантиментална и лична сфера, която може да се похвали, наред с други, с учстието на Еза, Саб Сита, Соул Кингдъм и Коле Дер Фомеро.[7] През същата година тя минава на работа в радио Station One, участвайки в радиоситкома „Осем цици под един покрив“ (Otto tette sotto un tetto)[4] и водейки предаването Sooo Pretty между 17 и 20 часа.[8]

Радио кариера редактиране

Тя окончателно се завръща в Radio Deejay през 1999 г., водейки заедно с Ла Джада Pinup – програма, излъчвана в понеделник вечер, и впоследствие Bonjour finesse, излъчвана рано сутрин в продължение на няколко години, в която постоянното присъства като водеща булдогът ѝ Кора като „колумнистка“.[4][9]

Третият ѝ албум Cora е посветен на кучето ѝ. Той е издаден през 2000 г. в сътрудничество със Соул Кингдъм: Патрик „Kikke“ Бенифей и Джулиано Палма от група Казино Роял.

От 2001 г. Ла Пина води заедно с Диего Пасони, отново по Radio Deejay, радиопрограмата „Пинокио“, излъчвана в късния следобед, като всеки епизод се характеризира с наличието на определена тема.

През 2011 г. излиза книга, издадена от изд. Мондадори, озаглавена Ciao che fate?, съдържаща най-смешните SMS-и на слушателите, получени за 10 години излъчване, придружени от размислите на водещите на предаването.

Ла Пина се завръща в телевизията през 2002 г. като водеща на нощните предвания по GAY.tv Sesso in condotta и „В леглото с Ла Пина“ (A letto con La Pina), в които говори за секс.[2][4] През следващите години тя често е коментаторка по национални телевизионни програми като първото издание на реалити шоуто „Фермата“ (La fattoria) и е авторка на La sottile linea rosa – предаване за запознанства, излъчвано от тв канал Fox Life.[4]

През 2007 г. една стара нейна песен – Questa Fly е включена в саундтрака на филма Torino Boys. По този повод е издадена компилация с ремастеризирани песни със същото заглавие, съдържащ основните ѝ песни.[10]

Като автор тя заедно с партньора си Емилиано Пепе пише за Алесандра Аморозо песента „Колко жалко“ (Che peccato), включена в албума на Аморозо Senza nuvole от 2009 г.[11] Този опит е повторен през 2011 г. с песента „Искам само теб“ (Voglio solo te), написана заедно с Биаджо Антоначи и Емилиано Пепе за Лоредана Ероре и включена в албума на Ероре L'Errore.[12]

Между 2009 и 2010 г. тя си сътрудничи с Nat Geo Adventure за реализацията на програмите Ma che freddo fa и Tokyorama, които се развиват съответно в Лапландия и Токио.

През 2010 г., отново с Диего Пасони, Ла Пина води вечерната програма на Deejay TV Nientology и впоследствие Queen Size – формат, подобен на „В леглото с Ла Пина“, излъчван в продължение на два сезона съответно през зимата и есента.

През 2011 г. тя интервюира няколко ВИП персони от света на музиката, модата и забавленията директно от леглото.[13][14]

През сезон 2011 - 2012 г. заедно с Ла Вале води по Radio Deejay в събота от 19 до 20 часа Molespina – предаване, посветено на модата, продължавайки всеки ден да води и предаването „Пинокио“ .

На 19 октомври 2013 г. се омъжва за неаполитанския музикант Емилиано Пепе, с когото през 2014 г. участва в третото издание на реалити шоуто Pecchino Express, в което отпада в осмия епизод.[15]

На 8 май 2014 г. е поканена от Лаура Паузини да пее с нея. На 18 май Ла Пина пее в песента „С музиката по радиото“ (Con la musica alla radio) заедно с Малика Аян, Л'Аура, Ема, Паола Турчи, Сирия, Ноеми и самата Паузини в Таормина. Шоуто се излъчва по телевизията на 20 май като моноспектакъла „Тази вечер Лаура: повярвах на една мечта“ (Stasera Laura: ho creduto in un sogno).

През октомври 2015 г. печели заедно с екипа на „Пинокио“ наградата „Златни слушалки“ в категорията „Най-добро шоу“.[16] На следващата година печели „Награда за разнообразни медии“, посветена на подкрепата на ЛГБТ каузата в различните медийни канали, в категорията „Най-добра радиопрограма“, отново със същото предаване.[17]

Дискография редактиране

Като солистка редактиране

Студийни албуми редактиране

  • 1995 - (Il cd del-)la Pina
  • 1998 - Piovono angeli (със Soul Kingdom)
  • 2000 - Cora (cъс Soul Kingdom)

Сборни албуми редактиране

  • 2007 - Questa Fly

С Отиере редактиране

  • 1994 - Quel sapore particolare
  • 1997 - Dalla sede

Сътрудничества редактиране

Радио редактиране

  • Venerdì rappa (Radio Deejay, 1994)
  • In aria (Radio 2, 1996)
  • Otto tette sotto un tetto (Station One, 1998)
  • Sooo Pretty (Station One, 1998-1999)
  • Pinup (Radio Deejay, 1999-2000)
  • Bonjour finesse (Radio Deejay, 2000-2001)
  • Pinocchio (Radio Deejay, dal 2001)
  • Molespina (Radio Deejay, 2011-2012)

Телевизия редактиране

  • Sanremo in aria (Rai 2, 1997)
  • A letto con La Pina (GAY.tv, 2002)
  • MPT - Mi Piaci Tu (Italia1, 2002)
  • Sesso in condotta (GAY.tv, 2002)
  • Nientology (Deejay TV, 2010) – водеща
  • Ma che freddo fa (Nat Geo Adventure, 2009)
  • Tokyorama (Nat Geo Adventure, 2010)
  • Domenica in (Rai 1, 2011) – коментаторка
  • Queen Size (Deejay TV, 2011) – водеща
  • Uman - Take Control! (Italia 1, 2011) – коментаторка
  • Cuochi e fiamme Celebrities (LA7d, 2012) – конкурентка
  • X Factor (Sky Uno, 2012) – директна коментаторка
  • Pechino Express (Rai 2, 2014) – конкурентка
  • Quelli che il calcio... (Rai 2, 2014-2015) – пратеник
  • Quattro matrimoni in Italia (Fox Life, 2017) –коментаторка

Книги редактиране

  • Ciao, che fate?, Mondadori, 2011. ISBN 978-88-04-60712-0
  • Il pianeta dei calzini spaiati, ADD Editore, 2013. ISBN 978-88-6783-059-6
  • I Love Tokyo, Vallardi Editore, 2017. ISBN 978-88-6987-352-2
  • Cosa non farei per trovare un fidanzato, Vallardi Editore, 2018. ISBN 978-88-6987-584-7
  • I Love Japan, Vallardi Editore, 2020. ISBN 978-88-6987-666-0

Реклама редактиране

Дублаж редактиране

Награди и признания редактиране

  • 2015 - „Златни слушалки“ (Cuffie d'oro) в Категория Best Show за предаването „Пинокио“.[16]
  • 2016 - Diversity Award в категорията „Най-добра радио програма“ за „Пинокио“.[18]

Вижте също редактиране

Източници и бележки редактиране

  1. ↑ Gianluigi Ricuperati. Andrea Branzi. Interview. Back to the future #12 // Klat Magazine. inverno 2009-2010. Посетен на 3 agosto 2014.
  2. ↑ а б Simona Rodolli. Guardate, la sua è una famiglia di artisti // Grand Hotel. 21 ottobre 2011. Посетен на 3 agosto 2014.
  3. ↑ Biografia di La Pina // Архивиран от оригинала на 17 дек. 2011.
  4. ↑ а б в г д е ж La Pina // Посетен на 13 дек. 2021.
  5. ↑ IL CD DELLA PINA (1995)byLa Pina // Посетен на 13 дке. 2021.
  6. ↑ Otierre Feat. La Pina Dalla Sede // Посетен на 13 дек. 2021.
  7. ↑ Recensione di Piovono angeli su eminemitalia.it, // Посетен на 4 май 2012.
  8. ↑ La Pina, le nuove amiche e l'isola rosa shocking // La Stampa in Tv. Посетен на 4 settembre 2016.
  9. ↑ (англ.)Nicola Franceschini. Novità e conferme nell'estate di Deejay // Supereva.it. Архивиран от оригинала на 2021-12-13. Посетен на 4 maggio 2012.
  10. ↑ (англ.)Secondo album per La Pina: con lei OTR, Giuliano e Patrick dei Casino e una (nota) cantante ancora top secret // rockol.it. Посетен на 4 maggio 2012.
  11. ↑ ALESSANDRA AMOROSO - CHE PECCATO (SONG) // Посетен на 13 де. 2021.
  12. ↑ LOREDANA ERRORE - VOGLIO SOLO TE (SONG) // Посетен на 13 дек. 2021.
  13. ↑ Simone Rossi. La Pina su Deejay TV con Queen Size: interviste molto particolari // Digital-sat. Посетен на 4 maggio 2012.
  14. ↑ (англ.)Alessandra Solmi. Queen Size: tutti a letto con La Pina // newnotizie.it. Архивиран от оригинала на 2013-10-20. Посетен на 4 maggio 2012.
  15. ↑ (англ.)La Pina si è sposata (davvero) // Посетен на 19 ottobre 2013.
  16. ↑ а б Vincitori 2016 // Посетен на 13 дек. 2021.
  17. ↑ Roberto Schinardi. Diversity Media Award, premiata a Milano l'eccellenza pro-gay // Gay.it. Посетен на 24 maggio 2016.
  18. ↑ Diversity Media Award, premiata a Milano l'eccellenza pro-gay // 24 май 2016.

Библиография редактиране

  • Pierfrancesco Pacoda, Potere alla parola. Antologia del rap italiano, 1996, Feltrinelli.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La Pina в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ла_Пина&oldid=12200679“.