Лезгинският език (самоназвание: лезги чlал) е езикът на лезгините, живеещи в южната част на Дагестан и в северната част на Азербайджан[1][2].

Лезгински език
лезги чlал
/lezɡi tʃʼal/
СтранаРусия, Азербайджан, Турция
РегионДагестан
Говорещи650 000
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Кавказки
.-Севернокавказки
..-Нахско-дагестански
...→Лезгински
Официално положение
Официален в Дагестан (Русия)
Малцинствен в Азербайджан
Турция
Регулатор
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2lez
ISO 639-3lez
Лезгински език в Общомедия

Лезгински език исторически изпълнява ролята на лингва франка в Южен Дагестан[3]..

Според енциклопедичния справочник „Етнолог“, броят на носителите на езика на лезги в Азербайджан възлиза на 364 000 за 2007 г.[4] В Руската федерация през 2010 г.[5] според преброяването 402 173 души са притежавали езика на лезги. Според преброяването през 2009 г. в Азербайджан са живели 180 хиляди лезгини, но етнодемологът Ариф Юнусов изчислява, че населението на Лезги в Азербайджан е 250 – 260 хиляди души..[6].

Книги и вестници се публикуват в лезгински език (най-популярната в Русия е „Лезги газет“, а в Азербайджан е „Самур“).

През 2016 г. изданието на ЮНЕСКО „Атлас на застрашените езици на световния език“ на лезгински език получи статут на „Vulnerable“ („Уязвим“)[7]. По този повод е създаден проект за спасяване на лезгински език, наречен „Съкровище на Лезгистан“.[8].

Източници редактиране

Североизточнокавказки езици
Аваро-андийски аварски | андийски | ахвахски | багвалински | ботлихски | годоберински | каратински | тиндински | чадаколобски | чамалински
Даргийски гапшиминско-бутрински | даргийски | кайтагски | кубачински | муирински | мюрего-губденски | сирхински | урахински | цудахарски
Киналугски киналугски
Лакски лакски
Лезгински агулски | арчински | будухски | кръзки | лезгински | рутулски | табасарански | цахурски
Нахски бацбийски | ингушки | чеченски
Цезки бежтински | гинухски | гунзибски | инховарски | хваршински | цезки
Забележки: †мъртъв език