Нахско-дагестански езици

Нахско-дагестанските езици са разпространени предимно в източната част на Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), отчасти в Азербайджан, Грузия, Турция.

Североизточнокавказки езици
Нахско-дагестански езици
РазпространениеДагестан, Ингушетия, Чечня
Говорени от2 300 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Североизточнокавказки езици в Общомедия

Делят се на няколко групи, родството между които не е напълно изяснено.

Обща характеристика

редактиране

Нахско-дагесанските езици притежават богата фонетична система (до 60 съгласни и до 30 гласни в някои езици). За разлика от абхазо-адигейските езици имат силно развита именна система, която включва даже няколко местни падежа.

Класификация

редактиране

Нахско-дагестанските езици представляват загадка за лингвистиката. Някои езиковеди (Дяконов и Старостин) намират прилика между древните хуритски и урартски езици и нахско-дагестанските езици. Хуритският език е бил разпространен на територията на Плодородния полумесец през 3 и 2 хилядолетие пр. Хр., а урартският език се е говорил на територията на Източна Турция (около езерото Ван) между 1000 и 500 г. пр. Хр.

В нахско-дагестанския праезик са възстановени много понятия, свързани със земеделието, което предполага връзка с културата на Плодородния полумесец.

Външни препратки

редактиране
Североизточнокавказки езици
Аваро-андийски аварски | андийски | ахвахски | багвалински | ботлихски | годоберински | каратински | тиндински | чадаколобски | чамалински
Даргийски гапшиминско-бутрински | даргийски | кайтагски | кубачински | муирински | мюрего-губденски | сирхински | урахински | цудахарски
Киналугски киналугски
Лакски лакски
Лезгински агулски | арчински | будухски | кръзки | лезгински | рутулски | табасарански | цахурски
Нахски бацбийски | ингушки | чеченски
Цезки бежтински | гинухски | гунзибски | инховарски | хваршински | цезки
Забележки: †мъртъв език