Лейди и Скитника

американски анимационен филм през 1955 година

„Лейди и Скитника“ (на английски: Lady and the Tramp) е американска анимационна романтична музикална комедийна драма от 1955 г., продуцирана от Уолт Дисни и режисирана от Клайд Джероними, Уилфред Джаксън и Хамилтън Луск. Това е 15-ият анимационен филм на Дисни и първият, заснет широкоекранния филмов процес CinemaScope.[2] Сюжетът е базиран на Happy Dan, The Whistling Dog от Уард Грийн. Лейди и Скитника разказва историята на женски американски кокер шпаньол на име Лейди, която живее в изискано семейство от висшата класа, и бездомния пес, наречен Скитника. Когато двете кучето се срещат, се впускат в много романтични приключения и се влюбват.

Лейди и Скитника
Lady and the Tramp
РежисьориКлайд Джероними
Уилфред Джаксън
Хамилтън Луск
ПродуцентиУолт Дисни
СценаристиЕрдман Пенер
Джо Риналди
Ралф Райт
Дон Дагради
Базиран наHappy Dan, The Whistling Dog от Уард Грийн
В ролитеПеги Лий
Барбара Лъди
Лари Робъртс
Верна Фелтън
Бил Томпсън
Бил Баукъм
МузикаОливър Уолъс
МонтажДон Халидей
Филмово студиоУолт Дисни Анимейшън Студиос
РазпространителУолт Дисни Пикчърс
Buena Vista Distribution
Премиера16 юни 1955 г.
(Чикаго)
Времетраене75 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет4 млн. щ.д.
Приходи93,602 млн. щ.д.[1]
Хронология
Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп (2001)
Външни препратки
IMDb Allmovie

Продължението е „Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп“ от 2001 г., което е пуснато директно на VHS и DVD.

През 2019 г. е премиерата на игралния филм Лейди и Скитника по стрийминг платформата Disney+.

В коледната сутрин на 1909 г., в един град от Средния Запад, Джим Диър подарява на съпругата си Дарлинг женско кученце от породата американски кокер шпаньол, на което му е дадено името Лейди. Лейди се радва на щастлив живот с двойката и се сприятелява с две местни кучета - шотландския териер Джок и блъдхаунда Тръсти. В същото време, в другия край на града един бездомен пес, наречен Скитника, живее сам, хранейки се с отпадъците от италианския ресторант на Тони и защитавайки близките си Пег (пекинез) и Бул (английски булдог) от местния ловец на кучета. Един ден, Лейди се натъжава, след като собствениците ѝ започват да се държат хладно с нея. Джок и Тръсти я посещават и установяват, че промяната в държанието на Джим и Дарлинг се дължи на това, че очакват бебе. Докато Джок и Тръсти обясняват какво е бебе, Скитника прекъсва разговора им, предлагайки своите мисли по въпроса, което предизвиква непиязън у Джок и Тръсти към новодошлия. Напускайки двора, Скитника припомня на Лейди, че „когато бебето дойде, кучето се отдалечава“.

В крайна сметка, бебето се ражда и е представено на Лейди, която му се радва. Скоро след това Джим и Дарлинг заминават на пътешествие, а леля Сара пристига, за да се грижи за бебето и къщата. Леля Сара пристига с двете си зли сиамски котки Си и Ам, които умишлено разхвърлят къщата, карайки стопанката си да мисли, че Лейди е виновна за безпорядъка. Тогава леля Сара отвежда Лейди в зоомагазин, където ѝ купува намордник. Ужасена, Лейди бяга, за да се спаси от три кучета, които я преследват. Скитника я спасява и намира бобър в местния зоопарк, който може да махне намордника. По-късно, Скитника показва на Лейди как живее и я води на вечеря на свещи при Тони. Лейди започва да се влюбва в Скитника, но решава да се върне у дома, за да бди над бебето. Скитника предлага да я придружи до дома ѝ, но когато той решава да гони кокошки във фирмата за забавление, Лейди е заловена от ловеца на кучета и откарана в кучешкия приют. Докато е в кучкарника, другите кучета (включително Пег и Бул, които са заловени) казват на Лейди, че Скитника е имал много приятелки и е малко вероятно той да остане с нея. В крайна сметка, Лейди е освободена от леля Сара, която я връзва в задния двор заради бягството.

Джок и Тръсти посещават Лейди, за да я утешат, но когато пристига Скитника, тя гневно се изправя срещу него заради приятелките му от миналото и затова че не я е спасил от приюта. Натъжен, Скитника си тръгва, но веднага след това плъх влиза в къщата. Лейди вижда плъха и го лае безумно, но леля Сара ѝ се скарва. Скитника чува лаенето на Лейди и се връща обратно, влиза в къщата и открива плъха в стаята на бебето. Лейди се освобождава и се втурва към детската стая, където Скитинка по невнимание бута бебешкото креватче, преди да убие плъха. В суматохата леля Сара си мисли, че кучетата са виновни. Тя заключва Скитника в килера, а Лейди – в мазето и се обажда на кучкаря, за да дойде и отведе Скитника в приюта. Джим и Дарлинг се връщат от пътуването, ловецът на кучета вече е отвел Скитника, освобождават Лейди и тя им показва мъртвия плъх. Ставайки свидетели на случващото се, Джок и Тръсти преследват колата на кучкаря. Кучетата изплашват конете, които дърпат колата, и причиняват катастрофа. Джим, придружен от Лейди, пристига с такси на мястото на злополуката. Лейди и Скитника се събират, но радостта им е кратка, тъй като Тръсти, неподвижен, е притиснат от колелата на колата, а Джок надава тъжен вой.

На Коледа Скитника е приет в семейството, и той и Лейди са създали свое семейство – раждат им се три дъщери, които приличат на Лейди, и син, който прилича на Скитника. Джок и Тръсти, който е със счупен крак, който още се лекува, посещават младото семейство. Благодарение на кученцата, Тръсти има нова публика за своите стари истории, които обаче е забравил.

  • Барбара Лъди – Лейди, американски кокер шпаньол
  • Лари Робъртс – Скитника, бездомен пес
  • Бил Томпсън – Джок, шотландски териер
  • Бил Баукъм – Тръсти, блъдхаунд
  • Верна Фелтън – Леля Сара, сестра на Дарлинг
  • Джордж Гивот – Тони, собственик на италиански ресторант
  • Лий Милър – Джим, съпруг на Дарлинг и стопанин на Лейди
  • Пеги ЛийДарлинг, съпруга на Джим и стопанка на Лейди
  • Стан Фриберг – Бобър, освободил Лейди от намордника
  • Алън Рийд – Борис, борзая от кучешкия приют
  • Турл Рейвънскрофт – Ал, алигатор
  • Далас Маккенън – Тъфи, куче от приюта
  • The Mellomen (Турл Рейвънскрофт, Бил Лий, Макс Смит, Боб Хамлин и Боб Стивънс) – Кучешки хор

Продукция

редактиране

Развитие на историята

редактиране

През 1937 г. драматургът на Дисни Джо Грант излиза с идея, вдъхновена от породата английски спрингер шпаньол и как „остава настрана“ заради новото бебе на Джо. Той се обръща към Уолт Дисни със скици на Лейди. Дисни се наслаждава на скиците и поръчва на Грант да започне разказ за развитието на нова анимация, озаглавена „Лейди“.[3] До края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век Джо Грант и други художници се занимават с историята, като използват различни подходи, но Дисни не е доволен от нито една от тях, главно защото смята, че Лейди е прекалено сладка и че няма достатъчно действие. [3]

В началото на 40-те години Уолт се запознава с кратката история Happy Dan, The Whistling Dog, написана от Уард Грийн, в списание „Космополитън“. [4] Дисни смята, че историята на Грант ще се подобри, ако Лейди се влюби в цинично куче герой като този в историята на Грийн, и купува правата на Грийн. [5] Циничното куче има различни имена по време на развитието на историята като Омир, Рагс и Босо, преди да бъде избран окончателният вариант Скитника. [4]

Завършеният филм е малко по-различен от първоначално планирания – Лейди е трябвало да има един близък съсед на име Хуберт, който по-късно е заменен от Джок и Тръсти; леля Сара е трябвало да бъде традиционният тип тъща, а котките ѝ Тип и Тък са применувани на Си и Ам. [4] Първоначално собствениците на Лейди са наречени Джим Браун и Елизабет. Те бяха променени, за да се подчертае гледната точка на Лейди. За кратко се споменават като „господин“ и „госпожа“, преди да се установят имената „Джим“ и „Дарлинг“. За да запази перспективата на кучето, лицата на Дарлинг и Джим се срещат рядко, подобно на „Мадам Две обувки“ в анимациите за Том и Джери. В ранните скици плъхът е малко комичен герой, но става много по-страшен, поради необходимостта да се вдигне драматично напрежение. Създадена, но след това изтрита сцена, в която Тръсти казва: „Всеки знае, че най-добрият приятел на кучето е неговият човек“, Скитника описва свят, в който се превключват ролите на кучетата и хората; кучетата са господарите и обратното. [3] Трябвало е да има любовен триъгълник, в който участват Лейди, Скитника и Борис (последният участва в окончателната лента, появявайки се в кучешкия приют). [6]

Сцената, в която Дарлинг открива Лейди в коледната сутрин, е вдъхновена от истинска история, в която Уолт Дисни подарява кученце на съпругата си Лили. [7]

През 1949 г. Грант напуска студиото, но драматурзите и художниците на Дисни работят върху филма, подобрявайки скиците на Грант. [3] A solid story began taking shape in 1953,[5] based on Grant's storyboards and Greene's short story.[3] По-късно Грийн написа нова редакция на филма, която е публикувана две години преди самия филм, по настояване на Уолт Дисни, така че публиката да е запознае с историята. [8] Грант не е кредитиран във филма, докато Ерик Голдберг, директор анимации на Дисни, решава да го кредитира в Лейди и Скитника, диамантено издание, зад кулисите. [3]

Анимация

редактиране

Както е направено с елените от Бамби, аниматорите изследват много кучета от различни породи, за да уловят движението и личността на кучетата. Въпреки че най-известната сцена от филма е тази, в която кучетата ядат спагети, Уолт Дисни е готов да я отреже, мислейки, че няма да е романтична и кучетата, които ядат спагети, ще изглеждат глупави. Аниматорът Франк Томас е против решението на Уолт и сам създава цялата сцена без никакви оформления. Уолт е впечатлен от работата на Томас и решава да остави сцената. [3]

Първоначално художникът на фона е трябвало да бъде Мери, но тя напуска студиото, за да се превърне в илюстратор на детски книги през 1953 година. Клод Коатс е назначен за главен художник. Коутс прави модели на интериора на къщата на Джим и Дарлинг и заснема филма в ниска перспектива, за да запази перспективата на кучето. [8]

Премиера

редактиране

Премиера на Лейди и Скитника е на 22 юни 1955 г. Филмът е излъчван и през 1962, 1972, 1980 и 1986 г.

През 1987 г. е пуснат в продажба на VHS в Северна Америка, а през 1990 г. във Великобритания. Лимитирано издание на DVD е пуснато 23 ноември 1999 г.

Лейди и Скитника Диамантено издание на DVD е пуснато в продажба на 28 февруари 2006 г., [9] като в същия ден са продадени над 1 милион копия. [10]

На 7 февруари 2012 г. излиза в Blu-ray формат като част от Диамантената серия от филми на Дисни.[11]

На 27 февруари 2018 г. излиза Blu-ray издание от серията Signature Collection, а в DVD формат е насрочено за 29 май 2018 г.[12]

Награди и номинации

редактиране
Година Церемония Категория Резултат
1956 Награди БАФТА[13] Най-добър анимационен филм Номиниран
Награди David di Donatello[14] Най-добър чуждестранен продуцент
(Уолт Дисни)
Номиниран
2006 Награди Satellite[15] Най-добро DVD Номиниран
Американски филмов институт
  • AFI's 100 Years...100 Movies – Номиниран[16]
  • AFI's 100 Years...100 Passions – No. 95
  • AFI's 100 Years...100 Songs:
    • He's a Tramp – Номиниран[17]
  • AFI's Greatest Movie Musicals – Номиниран[18]
  • AFI's 10 Top 10 – Номиниран[19]
РоляАктьор
ЛейдиАся Рачева
СкитникТодор Георгиев
ДарлингСимона Нанова (диалог)
Мариана Арсенова (вокал)
Джим СкъпиРадослав Рачев
ДжокКалин Арсов
ТръстиВасил Стойчев
ДжоГеорги Ханджиев
ТониНиколай Петров
Леля СараНадя Топалова
Сиамски коткиДесислава Софранова
Цветомира Михайлова
ПегМая Новоселска
БорисСтанислав Пищалов
ДакиТеодор Елмазов
БулГеорги Тодоров
ПедроАнатоли Божинов
ТъфиПетър Върбанов
БобърИван Райков
ПесенИзпълнител(и)
BELLA NOTEЕмилия Иванова
Еделина Кънева
Нели Андреева
Цветомира Михайлова
Боян Василев
Ненчо Балабанов
Николай Петров
Теодор Койчинов
Тодор Пурнаров
Мир на земятаБоян Василев
Езерото ЛомондКалин Арсов
Моя малка ЛейдиВасил Стойчев
Какво значи бебеАся Рачева
НА-НИ-НАМариана Арсенова
Приспивна песенНадя Топалова
Песен за Сиамските коткиДесислава Софранова
Цветомира Михайлова
СкитникМая Новоселска

Българска версия

редактиране
ОбработкаАлександра Аудио (2006)
Режисьор на дублажаСимона Нанова
ПреводачНина Гавазова
Музикален режисьорДесислава Софранова
Преводач на песнитеДесислава Софранова
Цветомира Михайлова
Творчески ръководителВенета Янкова
Тонрежисьор на записаПетър Костов
Продуцент на българската версияDisney Character Voices International

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.boxofficemojo.com // Box Office Mojo. Посетен на 20 май 2022 г.
  2. Finch, Christopher. Chapter 8: Interruption and Innovations // The Art of Walt Disney. 2004. ISBN 0-8109-2702-0. с. 234–244.
  3. а б в г д е ж Lady and the Tramp Platinum Edition DVD, Disc 2: "Behind the Scenes: Story Development"
  4. а б в Lady and the Tramp History // Disney Archives. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2007.
  5. а б Thomas, Bob. Chapter 7: The Postwar Films // Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Hercules. 1997. ISBN 0-7868-6241-6. с. 103–104.
  6. Deleted Scenes, Backstage Disney Diamond Edition, Lady and the Tramp 2012 Blu-ray
  7. Walt: The Man Behind the Myth: Pre-production of Lady and the Tramp (DVD) // 2001.
  8. а б Lady and the Tramp Platinum Edition DVD. Disc 2: "Disney Backstage"
  9. Platinum Edition
  10. Sales information of the DVD
  11. Liu, Ed. Disney to Release Two Amazing Classics From the Vault in 2012 // Toon Zone, 11 ноември 2012. Посетен на 11 ноември 2011.
  12. Walt Disney Signature Collection
  13. Bafta Awards
  14. Италианска филмова академия Archived copy // Архивиран от оригинала на 2009-11-03. Посетен на 15 ноември 2009.
  15. Press Academy Archived copy // Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 6 март 2008.
  16. AFI's 100 Years...100 Movies Nominees (PDF) // American Film Institute. Посетен на 13 април 2014.
  17. AFI's 100 Years...100 Songs Nominees (PDF) // American Film Institute. Посетен на 13 април 2014.
  18. AFI's Greatest Movie Musicals Nominees (PDF) // American Film Institute. Посетен на 13 април 2014.
  19. AFI's 10 Top 10 Ballot // American Film Institute. Посетен на 13 април 2014.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lady and the Tramp в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​