Отваря главното меню

Лелинци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Лелинци
Общи данни
Население 30 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,633 km²
Надм. височина 671 m
Пощ. код 2588
Тел. код 07911
МПС код КН
ЕКАТТЕ 43267
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

ГеографияРедактиране

Село Лелинци се намира югоизточно от гр.Кюстендил, по ниските склонове на източния дял на планината Осогово.

Съставено е от център и махалата Лелинска чука.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Берсин (1949-1955), община Граница (1955-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 76 123 203 205 333 358 386 261 217 130 93 46

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и некропол, както и развалините на стари църкви в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

В турски данъчни регистри от 1570 г. е посочено като Лелинци. През 1866 т.са регистрирани 12 домакинства със 76 жители.

В края на XIX век Лелинци има 7429 дка землище, от които 5600 дка гори, 1410 дка ниви, 93 дка естествени ливади, 173 дка лозя, 55 дка мера и др. и се отглеждат 359 овце, 279 кози, 115 говеда и 37 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти.

През 1907 г. е открито училище, през 1938 г. е основано читалище "Васил Левски", а през 1939 г. е построена църквата "Свети Никола".

След 9 септемри 1944 г. е учредена всестранна кооперация "Свети Трифон", а през 1956 г. се създава ТКЗС „Единство", което от 1979 г. е в състава на АПК"Осогово" – гр.Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1948) и водоснабдено (1957). Построен е кооперативен дом.

Активни миграционни процеси.

РелигииРедактиране

Село Лелинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква "Свети Никола" (1939).
  • Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

ЛитератураРедактиране

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.365;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.141.

Външни препраткиРедактиране