Леонид Говоров

Леонид Говоров
	Леонид Говоров
съветски военачалник
	Леонид Александрович Говоров
Звание	маршал
Служи на	СССР
Род войски	Червена армия
Командвания	Ленинградски фронт; Втори Прибалтийски фронт
Битки/войни	Първа световна война; Зимна война; Втора световна война
Награди	Герой на Съветския съюз
Образование	Военна академия на Генералния щаб на Русия; Военна академия „Фрунзе“
Дата и място на раждане	22 февруари 1897 г. с. Бутирки (Кировска област), Русия
Дата и място на смърт	19 март 1955 г. (58 г.) Москва, СССР
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
	Леонид Говоров в Общомедия

Леонѝд Алекса̀ндрович Го̀воров (на руски: Леонѝд Алекса̀ндрович Го̀воров) е изтъкнат съветски военачалник от Втората световна война, маршал (от 1944 г.), Герой на Съветския съюз, носител на много други отличия и награди.

Ранни години

Роден е в с. Бутирки в централна Русия (дн. Кировска област), прекарва детството си в Елабуга, където завършва техническо училище. Записва корабостроителна специалност в Петроградския политехнически институт, но през декември 1916 г. се прехвърля в Константиновското артилерийско училище, което завършва на следващата година като офицер от артилерията. Служи в царската армия като младши офицер на отделна мортирна батарея край Томск, но с избухването на Октомврийската революция и разпадането на армията, през март 1918 г., Говоров се завръща у дома. През есента на същата година е мобилизиран в белогвардейската армия на Александър Колчак, откъдето обаче дезертира през октомври 1919 г., и заедно със своята част бяга към Томск, където участва във въстанието против белогвардейците. Макар че по-късно се записва доброволец в Червената армия, този епизод от живота му се използва срещу него.

По време на гражданската война служи (от 1920 г.) в дивизията на Василий Блюхер, която води битки с армията на Пьотр Врангел в Крим. Говоров е ранен на два пъти – в боевете край Каховка и Перекоп, и е награден с орден „Червено знаме“. В края на войната е командир на артилерийски дивизион. През 20-те и в началото на 30-те години заема различни длъжности в артилерията. През 1930 г., завършва висши академични курсове, а през 1933 г. – Военната академия „Фрунзе“. Говоров е един от основоположниците на Генералщабната академия на Червената армия през 1936 г., и също така е главнокомандващ на артилерията в Киевския военен окръг. През 1938 г. е назначен за тактически инструктор в Артилерийската академия „Дзержински“.

Голямата чистка и боевете срещу финландците

При провеждането на Голямата чистка на Сталин, Говоров успява да избегне репресиите, въпреки че е участвал в белогвардейската армия на Колчак и е бивш подчинен на разстреляния през 1938 г. Василий Блюхер. Макар че е освободен от поста си и заплашен с арест, Леонид Александрович е спасен от намесата на маршал Ворошилов и формалния държавен глава Михаил Калинин.

С избухването на Зимната война с Финландия през 1939 г., Говоров е назначен за командир на артилерията на 7-а армия. Ръководи масираната артилерийска атака, която позволява на съветските войски да извършат пробива на линията Манерхайм“ на следващата година. За тези заслуги е награден с орден „Червена звезда“ и повишен в ранг командир на дивизия. Също така е назначен на поста заместник главен инспектор на артилерията на Червената армия.

Великата Отечествена война

С нападението на Германия над СССР през юни 1941 г., Говоров е издигнат в командир на артилерията на Западния фронт, по време на битките в източна Полша и Беларус, и успява да привлече вниманието на маршал Жуков. Играе решителна роля в отбранителните сражения край Москва през декември (командва 5-а армия) и в съветските контраатаки през зимата на 1941 – 1942 г. В резултата на това е повишен в чин генерал-лейтенант от артилерията.

Пощенска марка на СССР, с лика на маршал Говоров – 1977 г.

През април 1942 г. Говоров е назначен за главнокомандващ на войските в Ленинград (от юни 1942 до май 1945 г. – Ленинградски фронт), който е обсаден от немски и финландски войски. Опитът на генерала в позиционната война и в артилерията помага при постоянния обстрел на противника, и една от главните му задачи е контрабатарейната стрелба срещу германските оръдия. През януари 1943 г. командва силите на фронта в операция „Искра“ – временния пробив на блокадата на Ленинград и овладяването на Шлиселбург. През 1944 година командва в Ленинградско-Новгородската операция, както и провалилия се опит за настъпление през Нарва. През юни 1944 г., по време на освобождението на районите северно от Ленинград и последвалото нападение над Финландия, Леонид Говоров е повишен в званието маршал на Съветския съюз. С настъплението на съветските войски югозападно от Ленинград през същата година, командва артилерията на армията, която освобождава Новгород, овладява Латвия, Естония и достига Полша. На 27 януари 1945 г., маршалът е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Следвоенни години

След края на войната, Говоров е назначен за главнокомандващ на Лениградския военен окръг, а след това – за главен инспектор на сухопътните сили. През 1948 г. отговаря за войските за ПВО на СССР, а през 1952 г. става заместник-министър на отбраната. Под негово ръководство е проведена модернизацията на съветската противовъздушна отбрана, в ерата на реактивните самолети и атомната бомба. По същото време обаче, маршалът страда от хронична сърдечна болест и умира на 19 март 1955 г.

След смъртта си, Леонид Александрович Говоров е кремиран и праха му се съхранява в урна в Кремълската стена на Червения площад в Москва. В негова памет днес има кръстени парк и улица в Санкт Петербург.

Награди

Герой на Съветския съюз (1945 г.)
Пет ордена „Ленин“ (1941, 1942, 1945 – 2 пъти и 1947 г.)
Орден „Победа“ (1945 г.)
Три ордена „Червено знаме“ (1921, 1944 и 1950 г.)
Два ордена „Суворов“ – I степен (1943 и 1944 г.)
Орден „Кутузов“ – I степен (1944 г.)
Орден „Червена звезда“ (1940 г.)
Орден на Републиката (1942 г. – Тува)
Орден на Почетния легион (Франция)
Орден на Легиона на честта – степен на главнокомандващ (САЩ)
Военен кръст 1939 – 1945 г. (на френски: Croix de Guerre 1939 – 45) (Франция)
Медал „XX години РККА“
Медал „За отбраната на Ленинград“
Медал „За отбраната на Москва“
Медал „За Победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
Медал „В чест на 800-години Москва“
Медал „30 години Съветска армия и флот“
Други

Външни препратки

Кратка автобиография на Леонид Александрович Говоров Архив на оригинала от 2008-12-28 в Wayback Machine. ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonid Govorov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Говоров, Леонид Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.