Отваря главното меню

Леон Ламуш (на френски: Léon Lamouche) е френски офицер и общественик, близък на българомакедонското освободително дело от първата половина на XX век.

Леон Ламуш
Léon Lamouche
френски офицер и общественик

Роден
Починал
28 юли 1945 г. (85 г.)
Научна дейност
Област История
Леон Ламуш в Общомедия

БиографияРедактиране

Леон Ламуш е роден на 8 май 1860 година.[1] Учи български език при Йордан Иванов в Школата за живи източни езици в Париж. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие и в 1892 година издава труда си „България в миналото и настоящето си“[2]. Леон Ламуш пристига през 1904 година в Сярско, Македония в качеството си на капитан от френската армия, като според договореностите в Мюрцщегска реформена програма е жандармерийски инструктор в Серския санджак [3]. Като такъв е свидетел на действията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пише:

... имаше случаи, при които в сражение с българсктие чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници[4].
 
Ламуш заедно с интелектуалци от Горна Джумая на откриването на Паметника на незнайния македонски четник, 1933 година.
 
Леон Ламуш в Бачковския манастир, 20-те години на XX век.

Участва във военни мисии още в Цариград и Солун до 1913 г.[5] По време на Първата световна война защитава интересите на България пред френската общественост.

От 1921 до средата на 1930-те години е почетен български генерален консул в Париж. През 1922 г. става чуждестранен член на Българската академия на науките[6]. Той е също член на Македонския научен институт и защитава българските позиции по Македонския въпрос. Сътрудничи на списание „Македонски преглед“, превежда „Македония. Етнография и статистика“ и разказа „Иде ли?“ на Иван Вазов на френски и подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“. Автор е и на книгите „La Bulgarie“ (1928) и „Quinze ans d’histoire balkanique, 1904-1918“ (Петнадесет години балканска история. 1904-1918, 1928). Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване правата на човека на българите в Югославия и Кралство Гърция. Участва на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година[7]. През август 1933 година става почетен гражданин на Горна Джумая.[8] През 1939 година Леон Ламуш е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на правните науки на Софийски университет[9]

В своя статия от 1931 година Леон Ламуш пише:

... аз не се страхувам да потвърдя, че малко народи притежават едно така живо национално чувство, понякога така силно, както българите от Македония...[10]

През 1942 година изпраща телеграма до делегатите на Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, в която пише:

Много ми е приятно да видя по четенето на българските вестници, как се е съхранило в македонското население българското народно чувство и как се слея лесно, освободените земи със старата област на Царството[11].

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране