Леон Ламуш

френски офицер и общественик

Леон Ламуш (на френски: Léon Lamouche) е френски офицер и общественик, близък на българомакедонското освободително дело от първата половина на XX век.[1]

Леон Ламуш
френски офицер и общественик
Роден
Починал
18 юли 1945 г. (85 г.)
НаградиМеджидие (орден)
Леон Ламуш в Общомедия

Биография редактиране

Леон Ламуш е роден на 8 май 1860 година.[2] Учи български език при Йордан Иванов в Школата за живи източни езици в Париж. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие и в 1892 година издава труда си „България в миналото и настоящето си“.[3] Леон Ламуш пристига през 1904 година в Сярско, Македония в качеството си на капитан от френската армия, като според договореностите в Мюрцщегска реформена програма е жандармерийски инструктор в Серския санджак.[4] Като такъв е свидетел на действията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пише:

... имаше случаи, при които в сражение с българсктие чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.[5]
 
Ламуш заедно с интелектуалци от Горна Джумая на откриването на Паметника на незнайния македонски четник, 1933 година.
 
Леон Ламуш в Бачковския манастир, 20-те години на XX век.

Участва във военни мисии още в Цариград и Солун до 1913 г.[6] По време на Първата световна война защитава интересите на България пред френската общественост.

От 1921 до средата на 1930-те години е почетен български генерален консул в Париж. През 1922 г. става чуждестранен член на Българската академия на науките.[7] На 7 март 1923 г. полковник Ламуш организира сказка в Париж, на която настоява да се намалят българските репарационни задължения до степен, съответстваща на платежноспособността на държавата и изтъква нуждата на България от егейски излаз.[8] Леон Ламуш е член на Македонския научен институт и защитава българските позиции по Македонския въпрос. Сътрудничи на списания „Македонски преглед“ и „Независима Македония“,[9] превежда „Македония. Етнография и статистика“ и разказа „Иде ли?“ на Иван Вазов на френски и подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“. Автор е и на книгите „La Bulgarie“ (1928) и „Quinze ans d’histoire balkanique, 1904-1918“ (Петнадесет години балканска история. 1904-1918, 1928). Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване правата на човека на българите в Югославия и Кралство Гърция. Участва на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година.[10] През август 1933 година става почетен гражданин на Горна Джумая.[11] През 1939 година Леон Ламуш е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на правните науки на Софийски университет.[12]

В своя статия от 1931 година Леон Ламуш пише:

... аз не се страхувам да потвърдя, че малко народи притежават едно така живо национално чувство, понякога така силно, както българите от Македония...[13]

През 1942 година изпраща телеграма до делегатите на Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, в която пише:

Много ми е приятно да видя по четенето на българските вестници, как се е съхранило в македонското население българското народно чувство и как се слея лесно, освободените земи със старата област на Царството.[14]

Библиография редактиране

Бележки редактиране

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 588.
  2. ПРЕДСТОЯЩИ ГОДИШНИНИ НА ЧЛЕНОВЕ НА БАН (1869–2010)
  3. Трифонова, Цветана. Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото, Велико Търново, 2006
  4. „Македония“, бр. 9, май 1904 г., стр.29.
  5. Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.70
  6. Заимова, Рая. Български образи във Франция: Граници, алтернативи (ХХ в.), архив на оригинала от 17 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070717003249/http://ilit.bas.bg/bi/include.php?file=zaimova2, посетен на 24 февруари 2011 
  7. Списък на чуждестранните членове на БАН, архив на оригинала от 10 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141210002902/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex&sectionID=1, посетен на 24 февруари 2011 
  8. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 2
  9. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 54.
  10. „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.
  11. Учен от МНИ става почетен гражданин на Благоевград // Македонски научен институт, 26 август 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  12. Списък на Софийски университет - Доктор хонорис кауза, архив на оригинала от 17 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111117044044/http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/akademichna_istoriya/doktor_honoris_kauza, посетен на 24 февруари 2011 
  13. Марковски, Венко. Кръвта вода не става, София 2003, [1]
  14. Ламушъ, Леонъ. Многоуважаеми Господинъ председателю // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, Декемврий 1942. с. 8.