Леон Ламуш
Леон Ламуш (на френски: Léon Lamouche) е френски офицер и общественик, близък на българомакедонското освободително дело от първата половина на XX век.[1]
| Леон Ламуш | |
| френски офицер и общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Меджидие (орден) |
| Леон Ламуш в Общомедия | |
Биография
редактиранеЛеон Ламуш е роден на 8 май 1860 година.[2] Учи български език при Йордан Иванов в Школата за живи източни езици в Париж. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие и в 1892 година издава труда си „България в миналото и настоящето си“.[3] Леон Ламуш пристига през 1904 година в Сярско, Македония в качеството си на капитан от френската армия, като според договореностите в Мюрцщегска реформена програма е жандармерийски инструктор в Серския санджак.[4] Като такъв е свидетел на действията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пише:
| „ | ... имаше случаи, при които в сражение с българсктие чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.[5] | “ |
Участва във военни мисии още в Цариград и Солун до 1913 г.[6] По време на Първата световна война защитава интересите на България пред френската общественост.
От 1921 до средата на 1930-те години е почетен български генерален консул в Париж. През 1922 г. става чуждестранен член на Българската академия на науките.[7] На 7 март 1923 г. полковник Ламуш организира сказка в Париж, на която настоява да се намалят българските репарационни задължения до степен, съответстваща на платежноспособността на държавата и изтъква нуждата на България от егейски излаз.[8] Леон Ламуш е член на Македонския научен институт и защитава българските позиции по Македонския въпрос. Сътрудничи на списания „Македонски преглед“ и „Независима Македония“,[9] превежда „Македония. Етнография и статистика“ и разказа „Иде ли?“ на Иван Вазов на френски и подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“. Автор е и на книгите „La Bulgarie“ (1928) и „Quinze ans d’histoire balkanique, 1904-1918“ (Петнадесет години балканска история. 1904-1918, 1928). Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване правата на човека на българите в Югославия и Кралство Гърция. Участва на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година.[10] През август 1933 година става почетен гражданин на Горна Джумая.[11] През 1939 година Леон Ламуш е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на правните науки на Софийски университет.[12]
В своя статия от 1931 година Леон Ламуш пише:
| „ | ... аз не се страхувам да потвърдя, че малко народи притежават едно така живо национално чувство, понякога така силно, както българите от Македония...[13] | “ |
През 1942 година изпраща телеграма до делегатите на Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, в която пише:
| „ | Много ми е приятно да видя по четенето на българските вестници, как се е съхранило в македонското население българското народно чувство и как се слея лесно, освободените земи със старата област на Царството.[14] | “ |
Библиография
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 588.
- ↑ ПРЕДСТОЯЩИ ГОДИШНИНИ НА ЧЛЕНОВЕ НА БАН (1869–2010)
- ↑ Трифонова, Цветана. Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото, Велико Търново, 2006
- ↑ „Македония“, бр. 9, май 1904 г., стр.29.
- ↑ Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.70
- ↑ Заимова, Рая. Български образи във Франция: Граници, алтернативи (ХХ в.), архив на оригинала от 17 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070717003249/http://ilit.bas.bg/bi/include.php?file=zaimova2, посетен на 24 февруари 2011
- ↑ Списък на чуждестранните членове на БАН, архив на оригинала от 10 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141210002902/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex§ionID=1, посетен на 24 февруари 2011
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 54.
- ↑ „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.
- ↑ Учен от МНИ става почетен гражданин на Благоевград // Македонски научен институт, 26 август 2016. Посетен на 27 януари 2017.
- ↑ Списък на Софийски университет - Доктор хонорис кауза, архив на оригинала от 17 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111117044044/http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/akademichna_istoriya/doktor_honoris_kauza, посетен на 24 февруари 2011
- ↑ Марковски, Венко. Кръвта вода не става, София 2003, [1]
- ↑ Ламушъ, Леонъ. Многоуважаеми Господинъ председателю // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, Декемврий 1942. с. 8.