Леополд II
Тази статия е за императора на Свещената Римска империя. За краля на Белгия вижте Леополд II (Белгия).
Леополд II (на немски: Leopold II), роден Петер Леополд Йоанес Антоний Йоахим Пий Готард (на немски: Petrus Leopoldus Ioannes Antonius Joachim Pius Gotthardus) от династията Хабсбург-Лотаринги, e император на Свещената Римска империя (1790 – 1792) и крал на Унгария (като Липот II).
Леополд II Leopold II | |
---|---|
император на Свещената Римска империя | |
![]() | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1790 – 1792 г. |
Предшественик | Йозеф II |
Наследник | Франц II |
Други титли | крал на Унгария |
![]() | |
Семейство | |
Род | Хабсбург-Лотаринги |
Баща | Франц I |
Майка | Мария Терезия |
Братя/сестри | Фердинанд Карл Карл Йозеф Австрийски Йозеф II Максимилиан Франц фон Хабсбург Мария-Каролина Австрийска Мария-Кристина Австрийска Мария-Анна Австрийска Мария Амалия Австрийска Мария-Елизабет Австрийска Мария-Габриела Австрийска Мария-Антоанета |
Съпруга | Мария-Лудовика Бурбон-Испанска (5 август 1765) |
Деца | Мария Терезия Австрийска (1767–1827) Франц II Фердинанд III (Тоскана) Карл Австрийски Александер Леополд Австрийски Йозеф Антон Йохан Австрийски Мария Клементина Австрийска (1777–1801) Антон Виктор фон Хабсбург-Лотринген Йохан Австрийски Райнер Йозеф Австрийски Лудвиг Австрийски Рудолф Австрийски (кардинал) |
Подпис | |
Леополд II в Общомедия |
Произход и управление на ТосканаРедактиране
Той е трети син на император Франц I Стефан и Мария Тереза.
След смъртта на втория син на императора Карл, Леополд е назначен като представител на баща си на тосканския престол. След смъртта на Франц I (1765) Леополд поема управлението на Тоскана (с името Петер Леополд). Отначало под ръководството на доверената на императрицата маркиза Ботта и граф Розенберг, а след това самостоятелно като провежда последователни, но умерени реформи.
ИмператорРедактиране
През 1790 г. Леополд наследява императорската корона след смъртта на бездетния си брат Йозеф II. В наследство Леополд II получава държава в пълно разстройство. Новият император успява да успокои съсловното, националното и клерикалното недоволство. Въстанията в Белгия и Унгария са потушени. С подписването на Рейхенбахската конвенция (юли 1790), той успява да удържи Прусия от нахлуване в Полша. Провежданата от него поредна Австро-турска война завършва през 1791 г. с подписването на Свищовския мир.
Леополд, който е брат на френската кралица Мария Антоанета, се отнася внимателно към Великата Френска революция и едва след опита за бягство на френския крал започва преговори с Фридрих Вилхелм II за съвместни отбранително-настъпателни действия в негова защита и двамата подписват Пилницката декларация от 25 август 1791 г.
С приемането на френската конституция от страна на Луи XVI (14 септември 1791) Леополд приема, че във Франция е постигнато съгласие за Конституционна монархия. Нови усложнения го принуждават да сключи съюз с немските държави на 7 февруари 1792 г., но и в този момент Леополд II мисли предимно за отбрана. Леополд неочаквано умира на 1 март 1792 г.
Най-големият му син става негов приемник – император Франц II.
ФамилияРедактиране
Леополд II се жени на 5 август 1765 г. в Инсбрук за инфанта Мария Лудовика (1745 – 1792), дъщеря на крал Карл III от Испания от династията Бурбони, и съпругата му принцеса Мария-Амалия Саксонска. Двамата имат 16 деца:
- Мария Терезия Австрийска (1767 – 1827), ∞ 1787 Антон Саксонски, крал на Саксония
- Франц II Йозеф Карл (1768 – 1835), последният император на Свещената Римска империя и като Франц I първият австрийски император
- ∞ 1788 Елизабет Вюртембергска (1767–1790)
- ∞ 1790 Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска (1772 – 1807)
- ∞ 1808 Мария-Людовика де Австрия-Есте (1787 – 1816)
- ∞ 1816 Каролина Августа Баварска (1792 – 1873)
- Фердинанд III (1769 – 1824), велик херцог на Тоскана
- ∞ 1790 Мария Луиза от Неапол-Сицилия (1773−1802)
- ∞ 1821 Мария Анна Саксонска (1799 – 1832), дъщеря на принц Максимилиан фон Саксония (1759 – 1838)
- Мария Анна (1770 – 1809), абатеса в Прага
- Карл Австрийски (1771 – 1847), херцог на Тешен, ∞ 1815 Хенриета фон Насау-Вайлбург (1797 – 1829)
- Александер Леополд (1772 – 1795), палатин на Унгария
- Албрехт (1773 – 1774)
- Максимилиан (1774 – 1778)
- Йозеф Антон Йохан (1776 – 1847), палатин на Унгария
- ∞ 1799 Александра Павловна (1783 – 1801)
- ∞ 1815 Хермина фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм (1797 – 1817)
- ∞ 1819 Мария Доротея Вюртембергска (1797 – 1855)
- Мария Клементина Австрийска (1777–1801), ∞ 1797 Франц I (1777 – 1830), крал на Сицилия
- Антон Виктор фон Хабсбург-Лотарингия (1779 – 1835), курфюрст на Кьолн, Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден
- Мария Амалия (1780 – 1798)
- Йохан Австрийски (1782 – 1859), фелдмаршал, ∞ 1829 Анна Плохл (1804 – 1885)
- Райнер Йозеф Австрийски (1783 – 1853), вицекрал на Кралство Ломбардия-Венеция, ∞ 1820 Мария Елизабет Савойска-Каринян (1800 – 1856)
- Лудвиг Австрийски (1784 – 1864), генерал
- Рудолф Австрийски (1788 – 1831), кардиналархиепископ на Оломоуц
ИзточнициРедактиране
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Leopold II. (deutscher Kaiser). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 432 – 442 (Digitalisat).
- Heinrich von Zeißberg: Leopold II. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 18, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 322 – 336.
- Adam Wandruszka: Leopold II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 260 – 266 (Digitalisat).
- Helga Peham: Leopold II. Herrscher mit weiser Hand. Styria, Graz u. a. 1987, ISBN 3-222-11738-1.
- Friedrich Weissensteiner: Die Söhne Maria Theresias. Kremayer & Scheriau, Wien 2004, ISBN 3-218-00726-7.